Малко момиченце си вървяло само през гората в тъмната нощ. Изведнъж се появила някаква сянка и я попитала:
– Ти защо така ходиш, девойче, през горичката сама?
Момиченцето отвърнало с въздишка:
– Ами, няма с кого…
– А не те ли е страх така, да ходиш самичка в гората, в един през нощта?
– Ами как да не ме е страх? Страх ме е разбира се! Току-виж, изскочили отнякъде ченгета, а пък аз нито личната карта си нося, нито разрешителното за пистолета…
