Имало едно време един султан. Той имал верен евнух. Двамата били на една възраст и султана по цял ден току плеснел с ръце и евнуха тичал, а султана му казвал:
– Доведи ми някоя жена от харема!
Евнухът тичал да изпълнява, а по-късно султана отново плясвал с ръце, като евнухът отново пристигал тичайки. Султанът му казвал:
– Заведи жената обратно в харема!
Евнухът отново тичал. Така минали много години. Султанът бил с леко прошарени брада и коса, но все пак запазен як мъж, а евнухът бил остарял и грохнал. Каква е поуката от тази история ли? Поуката е, че „Не е*ането състарява един мъж, а цялото това тичане около него“…
