По времето на соца имало един страшен ромски оркестър, който свирел по банкети и конгреси на БКП из цяла България и така ромите си изкарвали хляба. След 1989 година дошла демокрацията и нямало вече банкети и конгреси. БКП-то им казали, че вече няма да са те на власт и ромите се прибрали по селата. Глада обаче не се търпи и решили да се предложат на новата власт… да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист Асан в София, като изрично му забранили да споменава, че са свирили за БКП-то. След два дена се връща Асанчо тъжен, бушониран, омачкан и окъсан. Наобиколили го от цялата махала:
– Кажи, Асане какво стана?
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме смляха от бой и ме изхвърлиха.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?
– Абе аз не им казах бе бате, те бяха същите и ме познаха…
