Шофьор пътувал на дълъг курс. Край шосето някаква циганка-врачка махала за автостоп. Човека си казал:
– Ако я кача, ще иска да ми гледа и ще ми надуе главата. Ако не я кача, може да ме прокълне… Я най-добре да я взема, а пък нека си говори.
Спрял той колата и циганката се качила.
– Добър човек си ти! Златно сърце имаш, диамантено. Дай да ти гледам!
– Не! Каквото е било, аз вече го знам. Какво ще бъде, ще го разбера!
– Тогава ще ти кажа три истини, искаш ли?
– Това може…
– Първата истина – Луната свети, но не грее. Истина ли е?
– Истина е.
– Втората истина – Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
– Истина е.
– Третата истина – Жена ти Гинка, при съседа Киро ходи!
– Еее, това вече не може да е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
– Ако искаш вярвай, ако не искаш – недей…
Извършил си курса човека, прибрал се вкъщи, а жена му Гинка веднага наредила масата, сложила бутилка ракия – весела, усмихната… Хапнали те, пийнали, и мъжа взел да разказва как му е минал деня и какво му е казала гледачката. Казал първата истина и Гинка веднага:
– Истината ти е казала!
Казал втората:
– Това също е самата истина!
– А третата истина Гинке, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала Гинка, заврънкала – кажи, та кажи!
– Ами, на съседа Киро му е ей такъв – мъъъничък…
– Еее, това изобщо не е истина!
