Защо не трябва да се ходи семейно на банкет? Комшията ми е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — само веселяци като него! По цял ден си търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес – несемейно. Демек, мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче, вечерта срещу Коледа ги срещнах пременени на входа, заедно с жена му, която между впрочем е готино парче – бивша волейболистка в ЦСКА.
– Отиваме на купон! — вика. – Този път с жените. Поне ще има кой да ме върне с колата.
И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора докато се връщат. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око. Викам си: „Ясно! Ступали са го някъде.“.
– На левичар ли си налетял? — попитах го съчувствено.
– Ами! — рече той и погледна особено жена си. – Тя беше.
Сепнах се и я погледнах с нови очи.
– Представяш ли си! – изпусна нервите си тя. – Танцува с коя ли не, но не и с мене – преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? “Сега – вика – у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?“
