Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
„Айде на хубавите ябълки-и-и-и!“. Погледнал – един старец с каруца продава ябълки. Около него купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
– На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал втория министър и му рекъл:
– На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки.
Вторият министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
– На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
– На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
– На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
– Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, конфискувам ти каруцата с ябълките!
Върнал се стражарят при шефа на стражата и рекъл:
– Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица – половин каруца ябълки.
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
– Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при втория министър:
– Ето, за три жълтици една торба ябълки.
Вторият министър отишъл при първия министър:
– Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
– Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте пет ябълки.
Седи царят в тронната зала и мисли: „Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува. На тоя народ ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!“
