С развитието на склерозата, някак си от само себе си, забравяш всичко лошо. Постепенно, губейки зъбите си, разбираш, че яденето не е най-важното нещо в живота. Когато гледаш старицата в която си бил безумно влюбен, осъзнаваш, че не трябва да вкарваш всичките си емоции в отношенията с жените. Болките в ставите ти постоянно ти напомнят, че няма нужда излишно да се суетиш и да бягаш. Прогресиращата загуба на слух те принуждава все по-често да мълчиш, гледайки многозначително. Ето така, с възрастта идва това, което околните наричат мъдрост!
