Пътували във влака за западна Европа българин и сърбин. Дошло време за обяд – сърбина вика:
– Брато, хайде да ядем.
Нашия бил съгласен:
– Щом си рекъл, хайде!
Сърбина извадил луканка, а нашия цаца. Българина ядял и си говорил:
– Риба, цаца ама. Рибата е фосфор – ядеш и поумняваш, разбираш от всичко, далаверата ти иде отвътре!
Сърбина да не се прекара казал:
– Брато, хайде да ги разменим.
Нашия това и чакал. Разменили ги и българина изял луканката на два залъка. Сърбина се усетил, че са го прекарали и започнал да си говори:
– Риба, ама струва едно евро, а луканката – шест евро.
Българинът казал:
– Видя ли, колко малко хапна, а акъла веднага започна да ти работи на бързи обороти…
