Хората не са застраховани срещу психическите травми. Нормалният, приспособен към живота човек обикновено реагира на страданието по следния начин. Първо изпитва потребност да изживее психически създалата се ситуация: след загуба на любим човек например настъпва време на скръб, подсъзнанието започва да си припомня качествата и недостатъците на покойния. В известен смисъл последният остава жив в паметта на онези, които е напуснал, и същевременно стимулира тяхното въображение, което помага да се запази образът му. Друга реакция на такава загуба е ангажирането с активна дейност: спорт, живопис или риболов, с чиято помощ се преодоляват някои видове стрес. И обратното – ако просто седи и по цял ден се отдава на мъката си, човек може да застраши собственото си здраве.