Три момчета се запознали на летен лагер край едно езеро. Станала неразделна дружба. Пораснали, станали рибари и всяка година в уречен ден се събирали на „тяхното си място“. Не пропускали нито една година, дори и в казармата. Оженили се и традицията продължила. Обаче, не щеш ли, една година жената на един проявила характер и като се троснала – не го пускала и точка! Нямало да ходи, пък! Кофти. Щяла да се наруши традицията, но останалите двама все пак щели да са там.
Та двамцата отиват на мястото в конкретния ден и гледат третия вече опънал палатката, въдиците заложени, скарата се пече, ракията в езрерото, масата сложена и всичко ток и жица!
И двамата в един глас:
– Ама как така?
– Ми, момчета, какво да ви кажа. Снощи примирен си гледам мача по телевизора и изведнъж отзад някой ми закрива очите и пита „Познай, кой е?“ и аз, да не скършвам хатъра на жената, че и без това се бяхме поизпокарали, викам „не знам“. Тя ме обърна, разкопча ме, хвана ме за… и ме поведе бавно към спалнята. А гледам, барнала се, дантелено бельо, прически, гримове… Отваря вратата на спалнята и гледам цялата е в запалени свещи, носят се благоухания, леглото застлано с листенца от рози. Полегна, аз я възседнах, а тя си щракна белезници за таблата на леглото и ми рече „прави сега, каквото искаш“ – и ей ме на тука.
