Прецакан съм още кога съм се родил. Мама ме е прецакала, като ме кръстила Кръстан , та цел живот да си влача кръста. После тате ме прецака, в четвърти клас. На Васко баща му магазинер на обезценените стоки и даскалицата се шестици му праскаше , а тате тракторист и на мене какво си изкарам. Та ми умре желанието да учим. Не ,че съм имал… После дядо ме прецака с казармата. Бил нещо като враг на народа, та ме шибнаха в Звездец да служим. И най-големия ми приятел Мишо ме прецака. Гаджето ми Светла ми писа писма две години, а в последеното пише: „Мишо се уреди да служи в София и сека седмица си дохожда , та я забременях и ще се женим.“. Като се уволних, ме разпределиха в завода и директора ме прецака. Уж временно на голямата преса, дето е прекинване , та цели двадесет години. Приватизацията на завода ме прецака, та пръв излезнах през портала. По някое време тия от бюрото по труда ме прецакаха, та ме пратиха в БКС-то на буклучийката. Ама не да я карам , а да мъкна кофите, че циганина избягал в Гърция да бере маслини. Добре, че е студената бира, че да мухна една – две. Ама и тоя с павильона ме прецаква. Студената била по-скъпа, че имал разходи за ток. Та спориме с магазинера, а Ваньо студента вика – Чичо Кръстане, вдигат цената на тока и водата, хайде да правим протест пред кметството. Енергото ме прецака, като качиха електромера на стълба, че да не мога да му слагам магнит. ВиК-то ме прецакаха, като туриха пломба на водомера, да го не връщам. Ама няма да ходя пред кметството, щото не съм луд сам да се прецаквам. Нали БКС-то е общинско, гербаджиите пак ще ме пратят на борсата и свърши бирата. На жена уцелих, кротка и ме търпи. От нея не очаквах, ама и тя ме прецака. Викнала да се довлече тъщата за две седмици, да си топи краката в минерална вода, че я боляли… Мани, мани… Бих си турил въжето, та да прецакам всичките , ама заради дечурлигата…
