Две момичета на конкурс за съдии

Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка. Каквото я попитат – нищо не знае.
Събира се комисията да реши коя от двете да избере:
– Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките.
– Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!

 

Мъж бил страшно подтиснат

Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязал:
– Това е доста силно питие. Какъв ти е проблема?
Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал:
– Днес като се прибрах вкъщи и открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел.
– Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имаш нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението.
Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва.
– И какво направи ти?
– Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: „Лошо куче, много лошо куче!“.

Решил да пътува в чужбина

Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
– Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
– Мога – казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
– Кажи сега какво изнасяш?
– Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
– Какво става бе, човек?
– Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата.
– Ти с нашите пари къща ли си започнал да строиш? – казал кисело митничаря.

Това се случи през 19-та година

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“… а очите му добри, добри…

Рибари седят на брега и ловят риба

Двама рибари седят на брега и ловят риба. По едно време единият казва:
– Какво ли правят сега жените ни?
– Ами, или плетат, или ходят по мъже.
След кратко мълчание, първият си събира нещата да си ходи.
– Къде тръгна, бе?
– Абе, жена ми не може да плете…