Майка отишла на гости на сина си, който живеел със съквартирантка. Докато вечеряли, майката забелязала колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна си мислела, че синът ѝ е нещо повече от съквартирант с тази жена и подозренията ѝ се усилили, като ги гледала как се държат един към друг. Синът усетил за какво си мисли майка му и решил да действа изпреварващо:
– Знам за какво си мислиш, мамо, обаче те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
Една седмица по-късно, съквартирантката казала на младежа, че откакто майка му си е тръгнала, една сребърна чиния липсвала. Макар да се съмнявал майка му да е откраднала чинията, младежът решил да провери как стоят нещата и написал писмо на майка си:
„Мамо, аз не казвам, че ти си взела сребърната чиния от квартирата ни. Нито пък казвам, че не си я взела. Все пак остава фактът, че откакто ти ми беше на гости, чинията я няма. С обич, твоят син!“
След няколко дни пристигнал и отговорът от майката:
„Скъпи сине, аз не казвам, че ти спиш със съквартирантката си. Нито пък казвам, че не спиш с нея. Все пак остава фактът, че ако тя си спеше в нейното собствено легло, досега отдавна да беше открила сребърната чиния под възглавницата си.“
С обич,
твоята майка“
