В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови – вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
– Риба имате ли?
– Шаран, треска, пастърва…
– Не, аз искам скумрия – позастояла и вмирисана, ако може…
– Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
– Трябва да се приготви по специална рецепта…
– Каква рецепта?
– Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
– ???
– И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
– И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин – просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте „Яж, куче проклето!“
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат…
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
– Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!
