Нямам нищо против каруцарите. Пътните превозни средства с животинска тяга са предшественици на автомобилите и имат пълното право да се движат по пътищата наравно с пътните превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Тук е момента да вмъкна, че това право на каруците се съпътства и от редица задължения, които обаче не биват изпълнявани от каруцарите. Няма да изпадам в политически и етнически полемики, най-малкото защото този блог изобщо няма такава насоченост. Просто ще подчертая, че това толериране на някои прослойки от населението, чийто основен транспорт са каруците, си е чиста проба дискриминация към останалото население. Тук вече не издържам и ще направя едно леко лирично отклонение – правата и свободите, братя, вървят ръка за ръка със ЗАДЪЛЖЕНИЯТА.
До кога ще продължава тази криво разбрана демокрация в България, ума ми не го побира. И да си дойдем пак на думата. Ако приемем че каруцата е един вид ремарке дърпано обаче от кон, то нека сравним разходите на каруцаря и на човека с ремаркето. Каруцаря плаща за каруцата си точно нула лева. Да, една голяма кръгла нула. Човека с ремаркето обаче плаща 50 лева още при самата регистрация, плаща 50 лева годишно за застраховка гражданска отговорност, плаща десетина лева годишен данък и минава годишен технически преглед всяка година като за това плаща 20 лева. И това ако не е дискриминация. На човека с ремаркето може да му бъде съставен АКТ от органите на пътна полиция за неправилно паркиране на ремаркето а на човека който се вози на каруца не могат, защото каруцата дори няма регистрационна табела. Ако човека с ремаркето реши обаче да постъпи безотговорно като човека с каруцата и не го регистрира, не плати данък и застраховка и не мине годишен технически преглед то при първата проверка от КАТ той ще бъде солено глобен (абе няма какво да се лъжем, направо ще му разкажат играта). На човека с каруцата обаче няма да му направят нищо, абсолютно нищо. Питате ме от къде знам ли? Ами знам, защото в града в който живея постоянно се движат каруци, десетки и даже стотици каруци. И никой не им обръща внимание. Станали за незабележими до такава степен, че хората даже не ги забелязват. Слели са се с обкръжаващата го среда и се движат насам натам в режим стелт. Работата е там, че рано или късно идва един прекрасен момент, когато каруцата става участник в ПТП с напълно произволен автомобил движещ се по пътя (тук е момента да вметна, че това може да бъде и вашия автомобил). Напълно хипотетично приемаме, че автомобила е някоя талига като моята и няма автокаско. При това положение, въпреки че автомобила се е движил спазвайки всички правила за движение, той е стана участник в ПТП причинено от каруца. При положение, че каруцата няма гражданска отговорност, кой ще плати щетите на пострадалия автомобил? Ами нека да приемем също така, че каруцата е била използвана по време на кражба (тука нещата изобщо не са хипотетични). Ако каруцата има регистрационен номер и се придвижва с него на полицаите от километри ще им става ясно кои са апашите извършили обира и дори и каруцата да им се изплъзне, извършителите ще бъдат открити. Годишния технически преглед пък ще гарантира до някаква степен, че колелата на каруците няма да се откачат по време на движение и да се блъскат в останалите участници в движението. За данъка няма какво да говорим, той е задължение на всеки един гражданин на република България и трябва да му прави чест да го плаща. Тук ще спра, защото мога да продължавам така до утре, но блога има нужда и от други статии.