„Със земетръсите и вулканите не може да се спори.“ И. В. Гьоте (1749—1832 година)
От древни времена земетресенията и вулканичните изригвания са всявали ужас и панически страх сред хората. Понеже не намирали обяснение за тяхното възникване, те смятали, че се причиняват от загадъчни и тайнствени сили, които били приписвани на различни животни и богове. От древността са запазени много легенди и поверия. Според някои от тях Земята е била плоска като тепсия, поддържана от гигантски животни — слонове и китове, или жаби. За да накажат грешните хора. тези животни я раздрусвали от време на време. В друга легенда се казвало, че Земята се крепи на змии, събрани на кълбо. Когато налапвали опашките си и установели истината, те започвали да се гърчат. Точно в този момент настъпвало земетресението. Древните елини пък смятали, че земетресенията се причиняват от гнева на бога Посейдон, когото наричали „разлюляващ Земята“. Това е било в древността, а изяснено ли е положението днес — установено ли е защо възникват тези природни бедствия и какво става в земните глъбини? Неволно се натрапва мисълта, че в Космоса човекът прониква на хиляди километри, дори стъпва на Луната, навлиза на повече от 10 000 м в океанските глъбини, а в дълбочината на земните недра досега е проникнал само на броени километри. На съвременната наука са известни много предложения, изказани са разнообразни теории, натрупани са много факти и все пак много съществени проблеми за земетресенията предстоят тепърва да се решават, тъй като отговорът на тези жизнено важни въпроси изисква време, преди учените да се произнесат с категоричност за причините, които предизвикват това страшно природно явление. Безспорна истина е, че човечеството дори и през атомния XX в. все още е безсилно пред тези стихийни природни бедствия, за които е характерно, че се появяват съвсем ненадейно, рушат и вземат своите жертви, без да могат хората да се защитят ефикасно от тях. Статистиките показват, че през последното десетилетие на нашата планета вследствие на земетресения и вулканични изригвания са загинали над 14 хиляди души, а изобщо досега от тези бедствия са намерили смъртта си около 13 милиона души (средно 30 000 годишно). Най-гибелни в планетарен мащаб са били земетресенията през 1556 г. — Шанси (Китай) — 830 000 души, 1755 г. — Лисабон (Португалия) — 60 000, 1920 г. – Хансу (Китай) – 180 000, 1923 г. – Токио (Япония) — 143 000 души. Изчислени в долари, загубите възлизат ежегодно на десетки милиони. Без съмнение това са тревожни факти, които карат учените от цял свят да обединят усилията си за намиране на начин за предотвратяване на нещастията. Но да се предотвратят тези стихийни природни явления е невъзможно, понеже не могат да се премахнат причините, пораждащи натрупването на тази колосална енергия в земните пластове, която в даден момент се освобождава във вид на сеизмични вълни или огнена лава. Тогава… остава само точното и навременното им прогнозиране. Засега земетресенията се регистрират с извънредно чувствителни уреди — сеизмографи, които са способни да отбелязват трусове, отстоящи на хиляди километри. Те регистрират тревожните сигнали, идващи от земните недра, но за съжаление не могат да предскажат предварително момента и точното място на бедствието, както и периметъра на разрушителната му сила, поради което хората са възпрепятствувани във вземането на предварителни мерки. Въпросът за предсказването на земетресенията е от изключително важно значение, особено за земетръсните райони на земното кълбо. Човекът въпреки добре развитите си сетивни органи и рецепторни устройства не е в състояние да предусети наближаващата опасност. Учудващо е обаче, че много видове животни, които стоят на по-ниско стъпало на развитие, предусещат земетресенията и вулканските изригвания. Тази си способност те многократно са доказвали, изразявайки я със своето необичайно и тревожно поведение в навечерието на природните бедствия. От древни папируси и документи, а също и от съвременни източници са известни множество случаи, които са доказателство за това. Още от дълбока древност странното поведение на животните преди земетръси е вълнувало учени като Аристотел, Плиний Стари и други. Така римският учен и философ Плиний Стари (23—79 година от новата ера) е набелязвал различни белези, предсказващи земетресение, като напр.имер размътването на водата в кладенците, внезапна поява на мъгла или странни облаци при чисто небе и силна уплаха на домашните птици. От стари времена е забелязано, че преди земетресение змиите напускат своите подземни скривалища, като с това предупреждават хората. В Мексико, където често стават земетръси, змиите-предсказвачи се тачат като свещени животни. По тази причина хората не само не ги преследват, но дори се отнасят към тях с благоразположение и ги покровителствуват. Когато през XVIII в. (от 1799 до 1804 г.) известният природоизпитател и пътешественик Александър Хумболт посетил с научна експедиция Южна Америка, той имал възможност да наблюдава преди земетресението в Кумана (Венецуела) през 1799 г. странното поведение на крокодилите, които масово излезли от водите на река Ориноко и останали на сушата до края на земетръса. От исторически документи е известно, че преди началото на земетресението през 1825 г. в Талкагуано (Чили) всички кучета напуснали града. Още по-интересни са събитията, станали при земетресението в град Консепсион (Чили) през 1825 година Около десет часа сутринта местните жители били поразени от необикновената възбуда и странното поведение на животните. Всички птици неочаквано се издигнали във въздуха и кръжейки над града, го огласяли с крясъците си. Малко по-късно и други видове животни започнали панически да напускат убежищата си. Конете препускали необуздано, като цвилели възбудено. Кучетата, лаейки, напускали домовете си като подивели. Отвсякъде се появявали плъхове и мишки, които изпълнили улиците. Към този хаос се присъединили всички животни. Хората недоумявали на какво се дължи всичко това. Едва няколко часа по-късно, когато страхотно земетресение разтърсило града и го изравнило със земята, те си обяснили странното поведение на животните. Няколко дни преди катастрофалното земетресение през 1867 г. на остров Ява в много градове и селища бил констатиран странен факт — петлите пеели необичайно силно и при това много често. Руският геолог И. Мушкетов пише, че преди да започне земетресението в Алма Ата през 1887 г., конете проявили безпокойство, като още от предишната вечер не докоснали дадената им храна, а в последните минути през отворените прозорци и врати на къщите нахлули много птици — гълъби, лястовици и врабчета. Любопитен случай разказва румънският фотограф Вили Прагер. Непосредствено преди земетресението в Букурещ, станало на 14 ноември 1940 година, той бил на гости заедно с кучето си. Внезапно то започнало да се държи необичайно — изправило се на задните си крака и жално виело. Изненадан от странното поведение на кучето си, фотографът дори успял да го заснеме. Само след няколко минути последвало едно от най-големите дотогава земетресения в румънската столица. Интерес представляват съобщенията на известния изследовател на поведението на животните преди земетръси италианеца Хелмут Трибуч, събрал 78 доклада с доказателства. Той съобщава, че преди катастрофалното земетресение, наречено Фрюли, сполетяло на 6. V. 1946 година Североизточна Италия, стадо сърни съвсем необичайно слязло от планината и се доближило до населено място. Котките предварително напуснали къщите и селата и се завърнали едва след 2 дена, когато и най-слабите трусове били преустановени, а котките, които имали малки, ги изнесли от домовете и ги настанили в градините. Кучетата лаели възбудено съвсем безпричинно. Много мишки и плъхове напуснали скривалищата и бягали безцелно. Кокошките също уплашено търчели из дворовете, а в птицефермата преди труса се вдигнала такава врява, че хората помислили, че е влязла лисица. Около 15—20 мин. преди първия трус кравите изпаднали в паника — започнали да мучат, да правят опити за отвързване и да рият с крака. Диви птици в необичайно време издавали крясъци. Кафезните пойни птици четвърт час преди бедствието станали неспокойни, издавали звуци, пляскали с крила и летели безцелно из кафеза. Някои канарчета поддържали перушината си намокрена, изразходвайки цялата вода в поилката. От съветските средства за масова информация е известно, че 6 часа преди земетресението в Ашхабад през 1948 г. един козел започнал да проявява безпокойство, а 2 часа преди бедствието в ашхабадски конезавод конете започнали да рият с копитата, някои се отвързали и 15 мин. преди земетръса успели да разбият вратата на конюшнята и да избягат на свобода. Работниците се втурнали да ги ловят, а през това време зданието зад тях рухнало. А един офицер от съветската армия разказал, че по същото време кучето му скочило на леглото, започнало да вие, ухапало го по крака и се втурнало към вратата. Когато излязъл да види какво става с кучето, зад гърба му къщата се срутила. Подобен случай през същата нощ разказвала и ашхабадската гражданка Любов Гриц. Един час преди земетресението любимото й куче смъкнало одеялата от кревата й, започнало да я дърпа за дрехата и да я тегли навън. Когато животното все пак успяло да измъкне стопанката си навън, домът им започнал да се руши. Учителката В. Томилина пък разказва, че наблюдавала масово преселване на мравките преди повторните трусове. Те напускали мравуняка, като мъкнели яйцата със себе си цял час и половина преди земетръса. През 1954 г. силно земетресение разрушило алжирския град Орлеанвил. Малко преди това домашните животни се измъкнали от жилищата и излезли на открито. Само онези от хората, които предвидливо последвали примера им, спасили живота си. Същата година имаше трусове и в Гърция. Жителите на застрашените селища се оказали достатъчно наблюдателни и предвидливи. Като забелязали необичайното поведение на домашните животни, те напуснали домовете си и така се спасили от гибел. През 1955 година директорът на зоологическата градина в град Сантяго де Чили наблюдавал необичайното, неспокойно и тревожно поведение на питомците в зоопарка. Той забелязал, че много часове, преди да настъпи катастрофалното земетресение, повечето от обитателите на градината започнали да проявяват признаци на очевидно безпокойство. В очите им се четял страх, а воят им приличал на вопли. Много животни се притискали към оградата, а други се мъчели да я прескочат и да се озоват на свобода. В Далмация преди земетресението през 1962 година кучетата виели в продължение на часове, а дивите животни проявили силно безпокойство. Известно е, че през 1963 година Скопие (Югославия) бе сполетян от жестоко разрушение. От разкази на очевидци се знае, че малко преди земетресението някои котки безпричинно възбудено мяукали, а кучетата дърпали господарите си за дрехите. Много часове преди земетресението животните от местната зоологическа градина започнали да проявяват необикновено безпокойство. Около полунощ започнала силно да вие хиената. После, сякаш да споделят нейното безпокойство, към нея се присъединили и други животни, като тигъра, лъва и слона. Недоумяващите дежурни животногледачи напразно се опитвали да успокоят разтревожените животни. Няколко минути преди земетресението животните замлъкнали и се скрили в дълбочината на клетките си, като се притаили в тъмнината безмълвно и неподвижно. Точно в 5 часа и 17 минути настъпи гибелният трус и градът бе превърнат в купища развалини. Преди трусовете през 1966 година в Ташкент, който през последните години е епицентър на силни земетресения, било забелязано, че папагалите с необичайното си тревожно поведение и със силните си крясъци предсказвали всеки нов предстоящ трус. Изследванията показали, че папагалите, особено от вида ара, притежават изострено чувство за това, което става в земните недра. Тази новооткрита тяхна способност сега узбекските учени задълбочено изследват. Те са установили, че поведението и на други видове животни непосредствено преди природните бедствия необичайно се променя. Например козите и антилопите от зоологическата градина в Ташкент месеци преди голямото земетресение отказвали да влязат в своите подслони. А ето какво пише вестник „Комсомолская правда“ в броя си от 15 май 1966 г.: „Преди ашхабадската катастрофа туркменски старци предупреждавали, че ще има земетресение. — „А откъде знаете това?“ — питали хората. — „Змиите и гущерите напуснаха дупките си…“ — отговаряли старците. След два дни наистина станало земетресение.“ Няколко минути преди катастрофалното земетресение през 1967 г., сполетяло турското село Секис Кошик, една гъска започнала да надава необичайно силни и продължителни крясъци. Много селяни излезли от къщите си, за да видят причината за безпокойството на птицата. Благодарение на това около 40 души спасили живота си. Останалите жители на селото намерили своята гибел под развалините. В знак на признателност оцелелите хора издигнали паметник на гъската. Известно е, че Япония се намира в опасна земетръсна зона. Всяка година там се регистрират повече от единадесет милиона труса с различна сила. Тъй като научното предсказване на земетресенията е все. още несъвършено, японците са напълно убедени, де внимателното наблюдаване поведението на животните може да им помогне при прогнозиране и предпазване от земетресенията. Така например фазаните от една ферма в близост до един японски град редовно предупреждавали местните жители за предстоящо земетресение. Преди природното бедствие те ставали много раздразнителни и издавали силни крясъци. Интерес представляват проучванията на японския ихтиолог професор Ясуо Суехиро върху поведението на някои видове риби при земетресенията. От много документи и разкази на очевидци той установил, че винаги след появяването на някои дълбоководни риби на повърхността в крайбрежните води (което е необичайно за тях) след няколко дни ставало земетресение. Така преди земетресението през 1923 година в Токио и Йокохама в крайбрежните води на Токийския залив била забелязана странна риба, която по думите на местните жители живеела само на много големи дълбочини. Два дни след това се разразило страшно земетресение, което разрушило японската столица и отнело живота на 143 000 души. Десет години по-късно в района на Одавара местен рибар уловил змиорка, която обикновено живеела на голяма дълбочина. Часове след това силен трус разтърсил тихоокеанското крайбрежие на Япония и загинали 3000 души. На 11 ноември 1963 година рибари от остров Нииджима, разположен южно от Токио, хванали непозната дълбоководна риба, дълга около 6 метра. Два дни по-късно последвало силно земетресение на острова. Подобна дълбоководна риба японски рибари уловили и през 1968 година в крайбрежните води на Токийския залив. Тогава професор Суехиро предупредил японския народ за грозящото го бедствие по радиото и прогнозата му се сбъднала — два дни по-късно наистина последвало земетресение. Изследвайки поведението на много видове риби и използувайки дълголетния опит на местните жители, японските учени стигнали до извода, че ролята на най-прецизен уред за предсказване на земетресенията се изпълнява безпогрешно от една топлолюбива аквариумна рибка, която обитава речните и езерните води на Япония. Зоологическото наименование на тази „риба-сеизмограф“ е Parasilurus azotus, известна още под името риба-сомче. Японските учени Хатай и Абе провели серия от експерименти с риби от този вид. Те ги настанили в предварително заземен аквариум, който всеки 6 часа бил подложен на изкуствено разтърсване. Рибите не реагирали и плували съвсем спокойно. Обаче няколко часа преди истински земетръс поведението на рибите рязко се изменяло. Те започвали нервно да се мятат, да размътват дъното на аквариума, да се блъскат в стените му и дори да изскачат над водната повърхност, като че ли търсели спасение. Рибите-сомчета находчивите японци отдавна са прибрали в домовете си, където заемат почетно място в аквариумите им и винаги безпогрешно ги предупреждават за грозящата опасност. Тези живи сеизмографи са спасили от гибел много хора, поради което отглеждането и развъждането им от жителите на Япония се препоръчва с правителствени документи. Известно време преди голямото земетресение на 4 март 1977 година с епицентър планинския масив в Източните Карпати — Вранча, което нанесе щети и в нашата страна, очевидци от София, Русе и Свищов разказват, че отглежданите от тях животни се държали странно. Котките възбудено мяукали, погледът им издавал силна уплаха, вървежът им бил неправилен и се стремели да излязат навън. Кучетата безпричинно лаели и възбудено искали да излязат навън. Канарчетата, които пеели, внезапно прекратили песента си и уплашено хвърчели в кафеза, а папагалите издавали необичайно силни крясъци, израз на силна уплаха. Живеещите в близост до Софийския зоопарк били учудени от необикновените вечерни ревове и виения на дивите животни, особено на лъвовете. Над човечеството тегне и друго страхотно природно бедствие, често пъти също така внезапно и унищожително като земетресенията. Става дума за вулканите, от които действуващи днес са над 500. При изригване вулканът се обгръща от кълбовиден лилав облак, който, осветен от блясъка на лавата, непрекъснато се разраства и всичко наоколо се засипва от врящата лава. Реките от разтопена скална маса, бавно спускащи се надолу, опустошават всичко по пътя си. Историята на човечеството познава немалко катастрофални вулканични изригвания като трагедията на Помпей и Херкулан, превърнати внезапно в мъртви градове от неудържимия гняв на Везувий през 79 година след новата ера. Известна е и страшната експлозия на индонезийския вулкан Кракатау (между Ява и Суматра) през 1888 година, когато изхвърлената пепел обиколила няколко пъти Земята, затъмнила Слънцето и бил отнет животът на 40 000 души. Предвестници за изригване на вулканите понякога са гъстият дим, подземното боботене, трусовете. Най-често обаче то става внезапно и тогава дори съвременните уреди за предсказване на бедствието не са в състояние да реагират навреме. Учените правят опити да прогнозират вулканичните изригвания, като със специални уреди се изучава зависимостта между инфрачервеното излъчване и периодите на повишена активност. Но докато науката търси сигурни начини и средства за прогнозиране и предотвратяване на вулканичната дейност, нека видим как живата природа предсказва предстоящите вулканични катастрофи. В литературата са описани немалко случаи, които доказват, че животните предусещат и изригването на вулканите. Така например на 8 май 1902 година остров Мартиника се превърнал в ад. Само за 30 сек. гр. Сен Пиер, разположен в подножието на планината, престанал да съществува вследствие изригването на вулкана Монпеле. От кратера му с взрив излетял тежък нажежен облак, който мигновено достигнал града, унищожил го напълно и така нагрял водата в пристанището, че тя кипнала. След катастрофата сред купищата развалини намерили труповете на 30 000 души и само един… на котка. Най-интересното е, че животните, предусещайки изригването на вулкана, започнали да се „евакуират“ още от средата на април. Първи предусетили бедствието птиците. От незапомнени времена някои прелетни птици правели почивка на езерото в близост до града, но този път те не се задържали тук, а само прелетели край него. На следващия ден много местни птици с оглушителни крясъци напуснали града. Гъстата растителност по склона на вулкана гъмжала от змии и гущери. На 17 април те започнали да напускат опасните места. Ето какво е отбелязал за необичайното поведение на животните в дневника си един преподавател от лицея в град Сен Пиер на 3 май в 5 часа и 45 минути: „Кучетата лаят оглушително, кравите стремително бягат по пътя; птичките възбудено непрекъснато прелитат от клон на клон, гълъбите са накокошинени, а кокошките и патиците не излизат от клетките си.“ Всички животни за разлика от хората (които не последвали примера им и намерили смъртта си) успели навреме да напуснат опасното място, превърнало се в огнено гробище. По време на изригването на вулкана Безименен на 30. III. 1956 година в Камчатка било установено, че нито една мечка не била пострадала. Много преди изригването на вулкана всички мечки прекъснали зимния си сън, излезли от бърлогите си и побързали да се смъкнат на по-безопасно място. По това време и най-чувствителните апарати на учените не показвали увеличена дейност на вулканите. През есента на 1977 година изригнал един от най-големите вулкани в света — Мауна Лоа в Хавай, което се очаквало според прогнозите на учените в средата на петдесетте години. Потоците лава се устремили към град Калапана, който се намирал на разстояние няколко десетки километра от вулкана и го унищожили напълно. Обаче жертви нямало — няколко часа преди изригването жителите успели да напуснат града. При все че Мауна Лоа се отличавал с неспокоен „нрав“, жителите на Калапана не допускали, че тази тиха планина може да закипи. Кой ги е предупредил за грозящата опасност?Това сторили домашните животни, чието странно поведение преди изригването на вулкана направило впечатление на жителите и ги предупредило за грозящата ги опасност. Наскоро експедиция от вулканолози изследвала вулканичната дейност на Филипинските острови. Когато проучвали остров Лусон, местните жители ги уведомили, че предстои изригване на вулкана. Тяхната прогноза се основавала на поведението на някакви птици, обитаващи склоновете на планината, които няколко дни преди изригване на вулкана започнали да издават необикновени за тях звуци, а малко преди самото изригване въобще престанали да пеят. Учените записали на магнетофон тези странни крясъци на птиците, последвани от злокобно мълчание. По склоновете на вулканичните възвишения в Индонезия расте една странна иглика, наречена още кралска примула, която в своите прогнози не познава грешката. Всеки път, когато тя разцъфне и разтвори цветовете си, хората от селищата в подножието на вулканите напускат своите домове, защото знаят, че следва изригване на вулкана. Поради това жителите на остров Ява я наричат „цвете на вулкана“, което безпогрешно им служи за своеобразен сеизмограф. Явлението може Да се обясни с откритието на съветския учен Е. Конова-лов, наречено „ефект на Коновалов“. Според него, ако порьозно вещество се потопи в течност, тя се издига по порите му на определено ниво. Ако обаче порьозното вещество се подложи на ултразвукови вълни, течността се издига по капилярите на значително по-високо ниво. Растението кралска примула се отличава със своята порьозност. Преди мощното вулканично изригване обикновено от епицентъра се разпространяват ултразвукови вълни. „Ефектът на Коновалов“ повишава нивото на хранителните вещества в капилярите на растението, то значително по-добре се храни и по-бързо разцъфтява. Примерите заимствувани от действителни случки от живата природа, биха могли да бъдат още много. За необичайното поведение на животните няколко дни, часове или минути преди регистрирането на подземни трусове или вулканични изригвания свидетелствуват много наблюдения в Япония, Турция, Китай, Италия и други страни. Нарастващите наблюдения от този род заставят биониците и други учени от цял свят да проучват внимателно необикновеното поведение на животните с цел да могат да бъдат предвидени тези стихийни бедствия, нещо, което дори и най-чувствителните съвременни електронни уреди не са в състояние точно да определят. Естествено обаче възникват много въпроси. Как животните успяват да предусетят земетресенията и вулканичните изригвания? На какво се дължи тази изключителна способност? Какво пробужда у тях инстинкта за самосъхранение, много преди хората да доловят признаците за опасност? Може би това са някакви шумове и трептения на почвата, импулси или слаби инфрачервени или електрически излъчвания, които остават извън възможностите на човешките сетивни органи? През октомври 1976 година в Менлоу Парк (Калифорния) се състоя международна конференция, посветена на необикновеното поведение на животните преди земетресения и вулканични изригвания, на която са участвували много бионици, сеизмолози, геолози, биолози и други учени от целия свят. Били са изказани няколко хипотези за обясняване на тази удивителна способност на животните да предусещат природните бедствия. Някои учени поддържали становището, че много видове животни (например акулите) са чувствителни към незначителни колебания на интензитета на земното магнитно поле и долавят неговото изменение, предшествуващо трусовете. Италианецът X. Трибуч изказал хипотезата, че преди земетресенията неизвестни геофизични явления освобождават електростатични заряди от земята, при което се наелектризират големи количества аерозолни частици във въздуха. Именно към тях са чувствителни животните и те го изразяват с уплаха и безпокойство. Доктор Еверндън, геофизик от Центъра по изучаване на земетресенията, заявил, че може би най-голям интерес представляват звуковите трептения, които предшествуват земетресенията и които не се възприемат с човешкото ухо. Много видове животни обаче притежават значително по-широк слухов диапазон, благодарение на което те чуват звуци с много висока или ниска честота (ултра и инфразвуци). Науката полага усилия да изясни всички тези въпроси. Провеждат се задълбочени изследвания върху дейността на слуховия орган по няколко начина. Единият от тях е анатомичното изследване. Създадени са подробни анатомични схеми на слуховия анализатор на човека и на много видове животни. Установено е, че слуховият орган при бозайниците има три части — външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо се състои от ушна мида, която обикновено се нарича ухо, и слухов канал, завършващ с тъпанчева мембрана. Зад мембраната се намира средното ухо — кухина, изпълнена с въздух. Тя е свързана с глътката чрез специален канал, наречен Евстахиева тръба, благодарение на което налягането на въздуха в средното ухо е равно на външното налягане. В средното ухо се намират три малки костички — чукче, наковалня и стреме, основата на което опира в овално прозорче, отделящо средното от вътрешното ухо. Във вътрешното ухо се намира сложно устройство — охлюв, пълен със специална течност и състоящ се от ред камери, опънати мембрани и много нервни окончания. Слуховият анализатор възприема звуковите трептения от външната среда. Слухът представлява способността на организма да реагира с висока чувствителност на трептенията в околната среда, достигащи до слуховите рецептори. Звуковите вълни във вид на трептения на въздуха действуват върху тъпанчевата мембрана и предизвикват нейните колебателни движения. Това поражда трептенето и на слуховите костички, и на мембраната на овалното прозорче. Тези трептения се предават на течността, изпълваща охлюва, и тя започва да трепти със същата честота. Вибрирайки, течността предизвиква дразненето на особени влакънца и възприемащи нервни клетки — слухови рецептори. Възникналата в нервните клетки възбуда се предава по влакната на слуховия нерв в продълговатия и средния мозък, а след това в слепоочната област от кората на големите полукълба, където се намира центърът на слуха, или слуховата зона. В нея се извършва окончателно разясняване на характера на звука, на неговата сила и височина. Това с механизмът на действие на слуховия анализатор при бозайниците, който действува предимно във въздушна среда, а установено е, че водата е 750 пъти по-плътна от въздуха и в нея скоростта на разпространение на звуковите вълни е около пет пъти по-голяма, отколкото в атмосферата — 1440 м/сек. Този факт, а и обстоятелството, че много риби предусещат земетресенията, накара учените да се интересуват по-подробно и от слуховия анализатор при рибите. Изследванията са показали, че при много риби плавателният мехур се съединява с вътрешното ухо — утрикулус (статичен орган) и сакулус (орган на слуха), наречени ципест лабиринт, чрез така наречения Веберов апарат — четири двойки слухови костички, свързани подвижно помежду си. Тази система, която действува съвместно с костите на черепа, заменя при рибите средното и външното ухо, при това плавателният мехур изпълнява важната функция на усилвател и преобразовател на звуковете, като чрез Веберовия апарат изпраща сигналите във вътрешното ухо. Но това не е главното предназначение на плавателния мехур. Установено е, че мехурът е уникален, твърде сложен и съвършен звуков орган. Но след като рибата няма външно ухо, неволно възниква въпросът, как чува? След многократни опити учените са установили, че рибите възприемат звуци с честота от 16 до 13 000 херца (трептения в секунда) чрез долната част на слуховия си лабиринт, а механичните звуци и инфразвуци с честота от 5 до 16 херца (трептения в секунда) — чрез страничната линия, която притежават само риби, земноводни и кръглоусти, живеещи във водата. Тя е съставена от един канал, минаващ непосредствено под повърхността на кожата през цялото тяло на рибата (от главата до опашката), и от редица чувствителни папили, наречени невромасти, които съдържат сетивни клетки, заобиколени от опорни клетки. На свободния си край сетивните клетки имат по един нишковиден издатък. Свободните краища на тези издатъци са потопени в желатинозна материя, наречена купола. Стимулите се възприемат от куполата, чиито вибрации се предават на нишковидните издатъци на сетивните клетки. На определени места каналът па страничната линия се свързва с външната среда чрез пори, минаващи през люспите на кожата, а чрез нервите информацията се предава на главния мозък. Каналът е изпълнен с водниста материя, а отворите на порите са покрити със слуз. Чрез страничната линия рибата долавя всички трептения, предаващи се на водата, като например колебателни движения на почвата (земетръси, вулканични изригвания), удари по водата или взривни вълни. В природата съществуват звуци с различна честота, която се изразява в единици, наречени херци. Един херц е равен на едно трептене в секунда, един килохерц — на хиляда трептения в секунда. Трептенията с честота под 16 херца се наричат инфразвук, а с честота над 20 000 херца — ултразвук. Доказано е, че човешкото ухо е способно да възприема звуци в пределите от 16 до 20 000 херца. В тези граници хората възприемат звука като непрекъснат. Инфразвук под 16—18 херца и ултразвук с над 20 000 херца хората не са в състояние да възприемат. Източник на инфразвукови вълни, лежащи в границите на честоти под 15 херца, са бурите, морските вълнения, вулканичните изригвания, земетресенията, взривяването на големи количества избухливи вещества, нарушенията в магнитиото поле па Земята, ядрени експлозии и дугир. Установено е, че известно време преди да настъпи земетръс или вулканично изригване, в земните недра започва бавно раздвижване, породено от тектонични процеси, при които се излъчват мощни инфразвукови вълни, за съжаление недостъпни за човешкото ухо. Направените през последните години изследвания с хора доброволци, подложени на инфразвукови вълни, доказаха тяхната голяма вреда за човешкия организъм. Под тяхно влияние хората стават неспокойни и лесно изпадат в паника. Инфразвуковите вълни предизвикват трептене на важни вътрешни органи, като кръвоносната система, белите дробове, далака, сърцето, стомаха и други. Продължителното пребиваване в среда, в която се генерира инфразвук, води до постепенно увреждане в една или друга степен на тези органи. Засега няма достатъчно данни за действието на инфразвука върху организма на животните, но ясно е, че много видове животни за разлика от човека чуват инфразвуковите трептения. За да се изследват физиологичните ефекти при животните, породени от инфразвуците, редица лаборатории са създали системи, които пораждат явления, аналогични на инфразвуковите вълни. Установено е, че кучетата великолепно чуват инфразвуци, с което се обяснява тяхното необичайно поведение преди срутвания и природни бедствия. Така например от миналото е известно, че миньорите често водели със себе си в галериите кучета, конто умеели да „предсказват“ срутванията, като няколко дни преди това започвали тревожно да вият. Днес е ясно защо кучетата умеят да предсказват. Те слушат в регистър, много по-широк от човешкия, и чуват недоловимите за човешкото ухо ннфразвуци, а вековният опит, предаващ се от поколение па поколение, ги е научил, че след такива шумове идва срутването. В много по-широк звуков регистър чуват и котки те. Изследвания на американския невролог доктор Ф. Морел доказват, че те възприемат ултразвукови сигнали в диапазона между 20 000 и 50 000 херца, но е твърде вероятно котките да са чувствителни и на инфразвуците. Но това ще покажат бъдещите изследвания. Съвсем наскоро с цел да се провери хипотезата, че много животни са способни да възприемат инфразвуците и по този начин да предусетят настъпващото земетресение, недалеч от Лос Анжелиз, близо до възвишението Палмдейл, образувано наскоро вследствие странно надигане на земната повърхност, е заложен интересен експеримент. В този район от време на време се отбелязват слаби трусове и по мнението на някои специалисти е възможно да се очакват и по-силни земетресения. В подножието на образуваната издатина в предварително подготвени дупки били заселени мишки. Тяхното поведение се контролира с помощта на точни електронни устройства. При нормално поведение през деня животните стоят в дупките си, а нощем излизат да ловуват. Ако уредите регистрират необичайно поведение, например паническото им появяване на повърхността през деня, и последва земетресение, това вече ще бъде признак, че те долавят приближаващото бедствие. Интересни изследвания се провеждат и в Биологичната станция на МГУ край Москва под ръководството на В. Чернишев. Като експериментален обект съветските изследователи са избрали малката плодова мушица — дрозофила. Първоначалните опити с мухите доказали, че те са изключително чувствителни към инфразвуковите трептения. Насочването на съветските учени към насекомите не е случайно. Известно е, че някои насекоми са съвсем глухи, но други притежават феноменална чувствителност спрямо различните трептения. Интересно е, че техните „уши“ могат да бъдат разположени на различни места по тялото им. Установено е, че гъсениците и комарите имат специални четинки, с които чуват, а „ушите“ на щуреца се намират в краката му. Нощните пеперуди имат „уши“ отстрани на тялото, а други видове пеперуди възприемат звуковете с крилата си. Звуците, които могат да възприемат насекомите, имат голям диапазон. Например хлебарката добре възприема нискочестотните инфразвукови трептения, а почти всички водни насекоми улавят трептенията на водната среда. Скакалците веднага реагират на най-незначителните колебания на почвата. Доказано е, че те чувствуват механични трептения, чиято амплитуда се равнява на диаметъра на водородния атом. Например скакалецът Tettigonia viridissima, намиращ се на хиляди километри от мястото на земетресението, го усеща по-добре от най-прецизния сеизмичен уред. Тази удивителна способност на много от живите организми очевидно се дължи на създадени от природата биологични системи за възприемане на сеизмичната информация. Задачата на биониците от цял свят е да изучават внимателно и да анализират връзката между поведението на животните и приближаването на земетресенията и вулканичните изригвания. Когато биолозите установят по какъв принцип се пренасят незначителните вибрации до мозъка на животните, инженерите ще могат да го моделират в уред, подобен на „медузовия барометър“, изобретен от съветските бионици. С помощта на електрониката учените се опитват да моделират отделните части на слуховия орган па бозайниците и рибите с цел да получат цялостен модел на органа на слуха. Под електронно моделиране не можем да си представяме просто копиране на органа на слуха и отделните му части в истинския смисъл на думата, а моделиране на процесите на приемане и преработване на сигналите в слуховия орган. Особено внимание учените обръщат на инфразвуковете, излъчвани преди силни земетръси и вулканични изригвания, поради потенциалната им възможност да предсказват природните катастрофи. Разрушителните стихии изпращат характерни инфразвуци, разпространяващи се на огромни разстояния поради това, че се поглъщат слабо от различните среди. Вече се смята за абсолютно доказано, че вулканите, земетресенията, силните бури, а понякога и ураганите излъчват пронизително предупреждение в обхвата на инфразвуковите честоти. Учените търсят начини да уловят и разтълкуват тези предупредителни сигнали за прогнозиране на земетресенията и вулканичните изригвания чрез свръхчувствителни инфразвукови микрофони. С други думи, науката се стреми да прогнозира „подземното време“ със същата степен на вероятност, както обикновените метеорологични прогнози. Трудно е да се каже, че бозайниците, птиците, рибите или насекомите ще бъдат първият модел за конструирането на надеждно предупредително устройство. Най-важното е, че пътят е правилно избран и предстоящо е създадените от природата в процеса на еволюцията свръхчувствителни „сеизмографи“ да се превърнат в прецизни уреди, които ще помогнат на човечеството да прогнозира отрано стихийните бедствия. Но по този въпрос имат думата специалистите от най-новата научна дисциплина — биониката.