Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Всеки ден Иванчо му се подигравал и накрая Пешко се оплакал на директора, който от своя страна заплашил Иванчо, че ще го изключи, ако пак каже нещо за ушите на Пешко. На другият ден Иванчо срещнал Пешко и го попитал:
– Пеше, как си с очите?
– Добре!
– А след десет години, как ще си?
– Ами, пак ще съм добре!
– Добре бе, а след петдесет години?
– Ами, тогава евентуално ще сложа очила.
– Къде бе, приятелю, къде ще ги сложиш тези очила?
