Един мъж имал хубаво и атлетично тяло. Постоянно се грижил за него. Всеки ден тичал по десет километра и блъскал здраво във фитнеса. Един ден си стоял пред огледалото и се любувал на плочките и бицепсите си. Забелязал, че има хубав равномерен тен по тялото, обаче оная му работа била бяла като сирене. Решил да поправи проблема и отишъл на плажа. Легнал и се заровил целия в пясъка. Оставил само оная си работа да стърчи отвън и да събира слънчеви лъчи. По едно време, покрай него минали две бабички. Едната видяла стърчащото на мъжа достойнство, показала го на другата и казала:
– Виж Герганче! Няма справедливост на този свят…
– Какво имаш предвид – зачудила се Герганчето?
– Ами виж онова там, дето стърчи. Когато бях на шестнадесет години, се страхувах от него. Когато бях на двадесет, бях любопитна за него. Когато бях на тридесет, получавах удоволствие от него. Когато бях на четиридесет, го исках. Когато бях на петдесет, вече си плащах за него. Когато бях на шестдесет, се молех за него. Когато бях на седемдесет, го забравих. Сега, когато съм на осемдесет, тази проклетия, пуста да опустее, расте навсякъде като бурени…
