Сър Джейкъб Стротълботъндикън, на когото за по-кратко ще викам сър Джери, играел голф в двора на къщата си. Не разчел един удар и топката паднала в градината на съседа му – сър Форестър Макнамара О’Шиа Джорд Трети, на когото ще викаме сър Фори. Какво да се прави, отишъл да си я иска. Звъни сър Джери на вратата:
– С какво мога да ви бъда полезен? – попитал сърдито сър Фори, който бил вдигнат по средата на следобедния си чай, когато тъкмо топвал първата си бисквитка в топлата течност и посягал да прочете последния брой на любимия си вестник “Трашейлтър дейли нюз мирър”, който за по-кратко ще наричаме вестник “Нощен труд”.
– Вижте, сър, аз си играех голф и съвършено случайно, топката прелетя през оградата и падна в двора ви. Дали ще ви затрудни да ми я върнете?
– Да, бе, как пък не! Това, което е в моя двор си е мое!
– Но, съгласете се, че това си е моята топка!
– Да, но е в моята градина!
Спорили така двамата сърове близо два часа, докато сър Джери не предложил:
– Слушайте, сър… как ви беше името? Хайде да се разберем така: ще се ритаме по топките, и този, който първи се откаже, ще вземе дяволската топка. Само нека аз да бъда първи.
– Става! – съгласил се сър Фори.
Сър Джери се засилил и с всички сили изритал омразния съсед по топките. Ама направо го заковал като Роберто Карлош пряк свободен! На сър Фори първоначално му се насълзили очите, после видял за няколко секунди цялата карта на звездното небе, барабар с млечния път, който му се видял целия като огромна порция яйца по панагюрски, с преобладаващи яйца, и накрая просто преглътнал надигащия се откъм диафрагмата вик на ужас, което предизвикало революция в стомаха му и на сър Фори му се приходило спешно и рядко по малка нужда. Но като истински джентълмен той стиснал устни и… задник и казал с хриптящ глас:
– Е, сега е мой ред!
– Абе, карай. – дружелюбно махнал с ръка сър Джери – Можеш да запазиш топката за себе си.
