В древни времена Господ създал десет мъже и всичките се казвали Адам. Един разоравал земята, друг пасял овцете, трети ловил риба… След време те отишли при своя Отец със следната молба:
– Всичко е както трябва, но нещо не ни достига. Скучно ни е.
Господ им дал тесто и им казал:
– Нека всеки да си омеси жена по свое подобие, кой каквато си иска – пълна, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот.
После Господ им поднесъл захар на блюдо и им казал:
– Тук има десет бучки. Всеки от вас да вземе по една и да я даде на жена си, за да е „сладка“ и да е сладък живота ви.
Всички си взели захар, а после Господ казал:
– Сред вас има човек който е дал две бучки на жена си! На блюдото бяха единадесет бучки захар. Кой от вас взе две бучки?
Всички мълчали, а Господ им взел жените и ги разместил, а после ги раздал, на който каквато се падне. От тогава девет от десет мъже си мислят, че чуждата жена е по-сладка, понеже е изяла допълнителната бучка захар. Единствено Господ знае, че всички жени са еднакви, понеже самият той е изял допълнителната бучка захар…
