В джамията вървяла молитва. Изведнъж на вратата се появил мъж, два метра висок, с ръце до лактите в кръв и с нож в ръката и попитал:
– Има ли мюсюлмани тук?
Всички изплашено мълчат. Най-накрая един се престрашил, отишъл при него и му казал:
– Аз съм мюсюлманин.
Мъжът му казал:
– Брат, помагай! Днес имам празник и се опитах да заколя овена, но от махмурлук ми треперят ръцете и само го резнах, шурна една кръв, овенът хукна из двора и не мога да го хвана. Жена ми вика „Иди в джамията и повикай някой мюсюлманин. Той с два удара и ще гътне добичето.“
Отишли те в двора на мъжа, опитали се да хванат овена, ама оня як коч излязъл и реве с пълно гърло из двора, търчи и не се дава. Изцапал ги още повече с кръв. Тогава мюсюлманинът казва на мъжа „Брат, иди в джамията и повикай още един! Тримата ще го заградим и ще го гътнем.“
Отишъл пак мъжът в джамията, но вече и лицето му е в кръв от гонката. Изправил се на вратата и казал:
– Има ли още мюсюлмани?
Хората вътре видели, че се връща сам и съвсем се ошашавили. Мълчали и не го поглеждали. Той пак попитал:
– Има ли още мюсюлмани тука?
Тогава възрастният ходжа се приближил до него и му казал:
– Няма, сине! Ти взе последния. Ей Богу, на, честен кръст!
