Древна Гърция (Елада) е група от многобройни робовладелски държавици в Южната част на Балканския полуостров, по западния бряг на Мала Азия и егейските острови. Най-ранен период от историческото развитие на Древна Гърция (Елада) е критско-микенският (около 3000-1180 година преди христа) с основни центрове остров Крит и източната част на Пелопонес. През периода дванадесети – осми век преди новата ера, наричан още „Омирова епоха“, се извършва и така нареченото дорийско преселение. Преселници от йонийски, дорийски и еолийски произход колонизират егейските острови и западното крайбрежие на Мала Азия. През осми – шести век преди христа, вследствие на обществено-икономически промени в обществото на Древна Гърция (Елада) се засилва борбата между аристокрацията (евпатридите) и демоса. По-късно борбата между роби и робовладелци придобива подчертан класов характер. През седми – шести век гърците колонизират Южна Италия и Източна Сицилия, Южна Франция, северното крайбрежие на Африка, крайбрежието на Черно море и проливите. Към края на този период окончателно се утвърждава робството като господствуващ начин на производство. Формира се нов политически строй градове-държави (полиси). Сред тях се издигат Атина, която в резултат на законодателството на Солон и реформите на Клистен се развива като типична робовладелческа демокрация, и Спарта, в която се установява военен олигархическо-аристократичен строй. Класическият период на робовладелческият полис (от края на шести до средата на четвърти век преди новата ера) е свързан главно с Издигането на Атина в резултат на победата на атинската демокрация в гръцко-персийските войни 500-449 години преди новата ера. най-голямо могъщество, демокрацията на политическият строй и културен разцвет Атина достига при Перикъл (443-429 година преди христа). Борбата между Атина и Спарта за хегемония в Древна Гърция (Елада), довела до Пелопонеската война (431-404 година преди христа), завършила с победата на Спарта. Извоюваната с персийска помощ хегемония на Спарта (Анталкидов мир) е краткотрайна. От втората половина на четвърти век преди христа, като ръководеща сила в елинския свят се издига Македония, която в 338 година преди новата ера слага край на самостоятелността на Древна Гърция (Елада). След разпадането на държавата на Александър Македонски в Древна Гърция (Елада) отново се засилват социалните стълкновения. В 146 година преди новата ера Древна Гърция (Елада) пада под римска власт.