Дифракцията е явление наблюдавано при разпространение на вълни в нееднородна среда, по-специално отклонение при преминаването им край препятствия и частично проникване зад тях. Наблюдава се при разпространяване на звук, светлина, радиовълни, рентгенови лъчи и други електромагнитни вълни (и не само). Дифракцията се обяснява най-често с Хюигенсовия принцип. До едни точки зад препятствието вълните стигат с еднакви фази и се усилват, а до други с противоположни фази и се унищожават. Възникват ивици на силно вълнение и на затишие – така наречените дифракционни ивици (при монохроматична светлина тези дифракционни ивици биват черни и бели).
Дифракция на частици
Дифракцията на частици е еластично разсейване (без никаква загуба на енергия) на елементарни частици – електрони, неутрони, атоми, молекули и други. От началния сноп частици се появяват допълнителните снопове с посока и интензитет, зависещи от строежа на разсейващото вещество. Явлението е аналогично на дифракция на светлината. Явлението дифракция на частиците и неговата идентичност с явлението дифракция на вълните, потвърждава теорията за вълновата природа на частиците.