Една девойка си вървяла през селото, когато насреща ѝ се задал трактор. Трактористът и казал:
– Здравей, Галя! Откъде се задаваш така весела?
– Ходих до града, на пазар!
– И какво си купи от там?
– Купих си жартиери…
– Покажи ми ги!
Галя си повдигнала полата. Трактористът паднал от трактора, а трактор продължил без водач. Повдигнала Галя рамене и продължила нататък. Насреща ѝ се задал агронома:
– Здравей, Галя! Откъде идваш?
– От града, ходих на пазар!
– Какво си купи от там?
– Ами, купих си жартиери!
– Покажи ми ги!
– Не, няма! Показах ги на тракториста и той падна от трактора.
– Нищо! Аз съм човек с образование. Учил съм се в града и съм живял в общежитие. Какво ли не съм видял там…
Повдигнала си Галя полата, а агрономът изцъклил очи и изпаднал в безсъзнание. Галя си продължила по пътя, а насреща ѝ се задал пияния ковач:
– Здрасти Галя, откъде идваш толкова щастлива?
– Ходих до града, на пазар. Там си купих жартиери, но няма да ти ги покажа, понеже трактористът и агрономът вече се търкалят от впечатления.
– Добре бе, Галя, аз работя в ковачницата с коне, какво ли не съм видял. Хайде, покажи ми!
Галя си запретнала полата, а ковачът изтрезнял веднага, леко залитнал и се изчервил:
– Стига, бе! Как можеш да си толкова глупава? Това нещо се закопчава за чорапите, а не за устните…
