Легендата за червеното вино
Преди хиляди години в далечна Персия, една принцеса загубила благосклонността на кралят, и поради много вътрешно душевни терзания породени от този факт, взела решение да си сложи край на живота, изяждайки купа изгнило грозде. Да, ама вместо да умре, тя взела че заспала и след като се събудила, тя всъщност осъзнала, че всичко което я е тревожело е вече забравено и тя отишла да поиска прошка от своя баща.
Виното има много древен произход, а неговите качества са открити по абсолютна случайност и изобщо не могат да се нарекат човешко изобретение. Първите свидетелства че хората са пиели вино датират от преди 7000 години на територията на днешна Грузия и Иран. Египтяните също са произвеждали вино, а даже и бира но учените са установили че виното се е пазело само за владетелите а обикновените хорица са пиели бира. Египтяните първи са открили че качествата и свойствата на виното могат да се запазват за продължителен период от време, но само при специфични и подходящи условия. На практика обаче има косвени доказателства за това че вино са правели още първобитните хора през каменната ера.
Полезните свойства на червеното вино
Червеното вино има свойството да редуцира нивото на вредния холестерол а също така и да повишава нивото на полезния, като така то един вид се явява един от най-ефикасните защитници срещу инсулт и инфаркт. Хора, които няколко седмици пият по триста милилитра червено вино, имат с шестнадесет процента повече полезен холестерол и с петнадесет процента по-малко фибриноген, който е пряко свързан с кръвта и нейното свойство да се съсирва.
Как се прави червено вино?
От всички произвеждани вина в България, червеното вино е най-популярно. За неговото производство се използват следните сортове червено грозде – Мавруд, Широка мелнишка лоза, Каберне, Гъмза, Мерло а самият процес на ферментацията трябва да протече със семките, чепките и люспите на самото грозде. Самата шара е много мътна и в повечето случаи се налага откалване. На 1 литър шара се добавя един грам серниста киселина (за предпочитане е да е шест процентова). Така приготвената шара трябва да престои между шестнадесет и двадесет часа. Желателно е да се остави да престои на хладно и проветриво място като по този начин процесът на избистряне протича по-бързо и резултатите обикновено са по високи. Когато шарата ферментира, на повърхността и изплуват остатъците от самото грозде. Слоят който образуват е в състояние да се вкисне много бързо, така че тогава трябва да се взимат спешни мерки (по някакъв начин този слой трябва да се потопи обратно). Най-лесно това става като източите малко шара, сложите някаква решетка отгоре и изсипете обратно шарата върху решетката (така този слой от изплували грозденца – джибри няма да е на сухо и няма да вкисне виното). Ако наистина сте решили да правите качествено вино, преточете още на втория ден цялата шара. След като ферментацията приключи източете виното от бъчвата, изкарайте джибрите и върнете виното обратно. Ако това го направите по късно от необходимото, виното ви ще придобие стипцав вкус и лош цвят. Ако подраните обаче виното ще бъде много слабо и с блед цвят. След като сте премахнали джибрите оставете виното в пълни съдове, докато приключи напълно и тихата ферментация. След това преточете за да се махне и мътилката Ако имате преса можете да смачкате останалите джибри които могат да пуснат до пет-шест процента допълнително вино. Някои предпочитат да не мелят гроздето с чепките защото в тях се съдържат някои много тежки танини. Други пък след като го смелят, добавят култивирани винени дрожди (мая) за да облагородят виното си а и за да подсилят самия процес на ферментация. Хубаво е след като в последствие виното се бутилира, то да прекара някакъв период на отлежаване в бутилките преди да се консумира (поне няколко месеца).