Веднъж, докато се чудела какво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
– Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство! – помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да наготви зеле с пръжки и едно зайченце, сложила манджата в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка горска къщица. Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ѝ изскочил страшния вълк.
– На къде си тръгнала, ма? – учтиво попитал вълка.
– Тръгнала съм към баба ми, ако още не си я изял…
– Аз да не съм лешояд, ма? Виж, с тебе бих замезил, че ми са виждаш още в срок на годност.
– А олово в г*зеца не искаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица и извадила от задния си джоб стария дядов револвер, с който дъртия навремето се прострелял в слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно искал да яде прясно червеношапчешко, затова замислил хитър и подъл план. Отишъл до бърлогата си, запалил на симсонката и без усилие изпреварил Червената шапчица. Дъртият вампир (бабата) тъкмо строяла вътрешен нужник, понеже и било писнало на дедовия, да я хапят комарите по г*за. Кога дочула рева на мотора и скърцането на спирачките, тя си рекла:
– Сигурно е пак оня недоклатения мармот! Днеска вече ще му навра шоколада отзад! – бойно помислила бабата и излязла да посрещне госта си.
– Я, каква приятна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видяла вълка. – Уя ли ми дириш тука?
– Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, щото вълчицата иска да маринова едни уйови глави.
– Ти кого лъжеш, бе, твойта семка пустиняшка? – викнала ядосана бабичката. – Вълчицата още миналата година ти сложи рога с лопатара и емигрира с него в Аляска!
– Е, тука ме хвана! – неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
– Кой е там? – изръмжал преялия звяр и превключил телевизора от „Анимал планет“ на „Експлорър“.
– Аз съм, мила бабо, твоята внучка! Защо ти е толкова надебелял гласа?
– Защото съм пила „Севън ъп“ на течение! Хайде, влизай и не ми са обяснявай!
Червената шапчица бавно влезнала, погледнала и ахнала от учудване:
– Какво правиш тука бе, Уй сплескан? Къде е баба ми, а?
– Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я най-добре ми дай един Ранитидин, че тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал в добро настроение и даже разказал на Червената шапчица няколко вица.
– А баба къде е, все пак? – не мирясвала малката разпоретина.
– Изядох я! Не виждаш ли как съм се издул, като котна жаба?
– Е, време беше! Ама я чакай, преди да я изядеш, ти попита ли я къде е оставила завещанието?
– Дреме ми е на уя за роднинските ви проблеми! – едва казал вълка и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, защото много обичала баба си и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
– Отивам да викам Кольо горския и ще ти са е*ат алелуите! Ще видиш ти кон боб яде ли или луканка на пръчка! – и в миг изскочила навън.
– Тоя гламавия ли? Кажи му да ми донесе малко сода бикарбонат, че Ранитидина дето ми го даде, май е от оня на Чайка Фарма, къде ми не действа! – провикнал се вълка.
Слабичък бил ангела на Кольо! Когато дошъл, вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, а зайчето сервирано. От касетофона се чувал благо да припява Миле Китич. Седнали на масата, вдигнали чаши и историята мълчи какво станало по-нататък… Злите езици говорят, че Червената шапчица са превърнала в самодива и отишла да работи по видинско…
