Българската народна носия е традиционно облекло на българския народ, което отразява спецификата на неговата култура и художественият му вкус. Българската народна носия има славянска основа, със следи от облеклото на старите траки и прабългари. По характер българската народна носия играе ролята на работно облекло, но чрез високо художествена украса придобива празничен вид. Присъщото са българското народно творчество съчетание между практичното и красивото е проявено особено силно в народната носия – почти всеки практически елемент е художествено разработен и превърнат в декоративен, поради което и всеки костюм е едновременно практичен и естетически издържан. Българската народна носия има сложен състав. Основна дреха във всички разновидности се явява ризата, която е цяла, дълга, със средно широки поли, с дълги ръкави. Над нея се обличат различни по материал, форма и украса горни дрехи. По вида на горната дреха се различават четири вида женски народни носии:
- двупрестилчена носия, с по една престилка отпред и една отзад, запасани в ризата – разпространена в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина, но със следи за по-широко разпространение по българските земи в миналото.
- сукманена носия (сукман) – затворена по дължината, дълга женска горна дреха, с пазвена изрезка, без или с къси ръкави, рядко с дълги, украсени с шевици, цветни обтоки или апликации – разпространена е в централните планински райони на България.
- саяна носия (сая) – женска връхна дреха, обикновено вълнена или памучна, дълга, разтворена отпред, с къси или дълги ръкави, украсена с цветни обтоки и гайтани – разпространена е главно в южна България.
- еднопрестилчена носия – с една престилка която се запасва над ризата и обикновено обгръща цялата долна част на тялото. Среща се из Западните Родопи.
Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката българска народна носия е белодрешна (белодрешковци), по-старинна и чернодрешна (чернодрешковци). Носиите са украсявани с везба, пъстроцветни тъкани, плетива, апликация, обтоки. Празничните костюми са обикновено еднакви по материал, форма и състав с работните, но са украсени повече и по-ярко. Костюмите за по-важни обреди и празници са допълвани от специални дрехи и принадлежности – например връхна дреха с богата и ярка украса за невестата по време на венчаване, допълнителни престилки, колани, специални накити- например за лазарките и други. В народните костюми намират отражение възрастта – чрез състава и декорацията, семейното положение – чрез прическата, забраждането и състава – например момите носят косите си в сложна и представителна открита прическа, украсена с венци и косичници, а невестите покриват косите си с кърпа, придружена от подложки, чиито разнообразни форми придават външния вид и на цялата забрадка; носят връхни бели дрехи, някъде опасват задължително пояс и други. материалното положение се изразява със стойността на материала и особено с металическите накити; професията – чрез пригодеността на дрехите по материал, кройка и украса към условията на работа, а социалното положение – чрез ярки външни белези. В женските народни носии по-ярко е отражението на възраст, семейно положение, а в мъжките – на материално и социално положение и професия. Принадлежностите за обуване са навои, калци, чорапи, кожени цървули. Българските народни носии се отличават с голямо локално разнообразие. Променили са се значително след Освобождението на България от Османско владичество под влияние на градското облекло. Българска народна носия се използва цялостно при художествена самодейност, а някои художествени елементи на носията намират приложение в съвременното приложно изкуство, художествените занаяти, модерното облекло.