Бай Иван се залежал на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда: ”Иване, Иване, на кого ме оставяш? Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям х*й? Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!” И какво да прави нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафта в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и какво да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така и един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл: “Ама ти защо не си ми казал досега? Ми няма никакъв проблем! Що не кажеш на женати да ти го прати! Ние тука с дядо Господ, ще ти го зашием!”. “Ама как да и кажа“ – притеснил се Иван. „Тук мобифони няма!”. “Естествено, отвърнал му светията. Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена и ще и кажеш как да ти го прати!”. Речено – сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил: “Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа, да ми пратиш оня х*й, дето ми го отряза, баш преди да умра, щото много ми трябва горе!“. “Ами как да ти го пратя, бре Иване? За там пощата колети не взима!”. “Няма да ти трябват колети, ма!“- троснато и обяснил бай Иван. Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, оня стария твой тъпкач Пешо. Тази нощ, като дойде да те чука, наври го в г*за му, той ще ми го донесе още утре и готово!”.
