Земетресение представляват вертикалните или хоризонталните вълнообразни разтърсвания на земните пластове, причинявани от внезапни естествени размествания и разломявания в земната кора или в по-дълбоките зони на земното кълбо. Земетресенията се предават на големи разстояния със скорост от порядъка на 200 до 5600 метра в секунда, под формата на еластични трептения (сеизмични вълни). Земетресенията са обект на изучаване от сеизмологията.
Тектонските земетресения (най-силни и най-чести) се дължат на дислокации в нагънати области на земната кора.
Вулканските земетресения са свързани с дейността на вулканите.
Обвалните земетресения се дължат на срутвания на скални маси в подземните кухини.
Силата на дадено земетресение се определя по ускоренията (от 2,5 до над 5000 мм/сек2) и по разрушенията с дванадесет степенната динамична скала на Меркали-Канкани-Зиберг (и новата на Медведев, Карник, Шпонхоер). Магнитудът на дадено земетресение се определя чрез сеизмографи посредством девет-степенната скала на Гутенберг и Рихтер. Мястото на пораждане на земетресението е хипоцентърът, най-често се намира на дълбочина до 60 километра, рядко до 600-700 километра. Епицентърът на дадено земетресение е вертикалната му проекция на земната повърхност. Най-силни и чести са земетресенията в тихоокеанския сеизмичен пояс и средиземноморската трансазиатска сеизмична зона, към която принадлежи и България.
От дълбока древност на човечеството е известен фактът, че някои животни могат с голяма точност да предсказват евентуални земетресения (така наречените животни сеизмографи).