Един полицай си вървял по улицата

Един полицай си вървял по улицата. Минал под един прозорец, на който имало закачена клетка с папагал. Папагалът се провикнал:
– Смотан полицай!
Полицаят намерил собственика на папагала и го глобил. На другия ден всичко се повторило, също и на третия ден. Това доста се харесало на полицая, защото така си изпълнявал нормата за глобите. След една седмица, обаче, полицаят минал, а папагала го нямало. Отишъл полицаят при собственика му и го питал:
– Къде е папагалчето?
– Писна ми да плащам глоби и го подарих. От другата страна на улицата е вече, при свещеника…
Полицаят веднага отишъл на новия адрес на папагала. От далече го видял, че виси в клетка на прозореца. Минал покрай него, но папагалът бил с наведен клюн и мълчал. Минал отново, но пак същото. Приближил се до прозореца и се провикнал:
– Това съм аз! Смотаният полицай!
Папагалът го погледнал с пренебрежение и отговорил:
– Много е късно да се каеш, чадо мое!