Печалба при капитализма
При капитализма печалбата е превърната форма на принадената стойност и продукт от експлоатацията на наемния труд. Печалбата се присвоява безвъзмездно от промишлените капиталисти (явява се предприемачески доход), от заемните капиталисти (лихва) и от капиталистите търговци (търговска печалба). В условията на империализма монополите получават монополно висока печалба чрез увеличаване на експлоатацията в своите предприятия, присвояване на част от печалбата на немонополизираните предприятия и на дребни производители, чрез милитаризиране на икономиката и налагане на политика на неравноправни икономически отношения с развиващите се страни.
Печалба при социализма
При социализма печалбата е една от основните форми на чистия доход на обществото. Печалбата е продукт на труда на обществото, отдаван от работниците (заети във всички сфери на материалното производство) за задоволяване на обществените потребности. Величината на печалбата се определя планово и се намира в обратно пропорционална зависимост от себестойността на продукцията. Печалбата е много важен качествен показател за стопанската дейност на предприятията и стопанските организации. В България по време на социализма, печалбата на държавните стопански организации се е разпределяла в две главни насоки – за бюджета (чрез данък върху печалбата) и за държавните стопански организации (чрез отчисления за фондовете) по реда, установен с тогавашната Наредба за образуване и разпределение на печалбата на държавните стопански организации.