Лъчева болест
Лъчевата болест е сбор от болестни прояви, предизвикани от външно въздействие на йонизиращи лъчения или от попаднали в организма радиоактивни вещества. Зависи от интензитета, продължителността на действието и дълбочината на проникването. Най-силно уязвими са кръвотворните, половите и лимфните тъкани.
Остра лъчева болест
Острата лъчева болест се проявява няколко часа след облъчване със сто до двеста рентгена (лека форма на остра лъчева болест) и над триста рентгена (тежка форма на остра лъчева болест), с възбуда, виене на свят, главоболие, повръщане и други, последвани от латентен стадий (продължителността е от три дни до три седмици); краен стадий с дълбоки поражения на вътрешните органи и особено костния мозък и лимфната система с намаление на белите и червените кръвни клетки, кръвоизливи, смущения в обмяната на веществата и други.
Хронична лъчева болест
Хроничната лъчева болест е в следствие на многократни по-слаби облъчвания или вследствие на острата лъчева болест. При страдащите от хронична лъчева болест се наблюдават промени в кръвта, нарушение на обмяната на веществата, на нервната и на ендокринната система и други.