Известно е, че свойствата на живите организми са заложени в нуклеиновата киселина на клетките, предимно в строежа на ДНК, съсредоточена в ядрата на половите и телесните клетки и влизаща в състава на хромозомите и техните съставки – гените. Индивидуалността на всяка хромозома е обусловена не само от нейната форма и размери, но и от набора на гените й. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) или рецесивен (спящ, непроявен).
Под влияние на мутагенни фактори (радиация, химически вещества и други) може да настъпи изменение в структурата на гена, тоест формира се мутацията гена или се получава преустройство на хромозомния апарат, като се създават нови свойства и признаци. Много от тях се проявяват с аномалии в строежа на скелета, на вътрешните органи, биохимичните и имунните показатели в обмяната на веществата на кучето. Част от тези аномалии и заболявания имат доминантен характер и се проявяват в потомството на първото поколение при кръстосване на родители – носители на мутантни гени.
Понастоящем са известни повече от петдесет и седем наследствени болести и аномалии при кучетата. Типичен пример е разпространеният при мъжките кучета от много породи крипторхизъм, който може да е едностранен и двустранен. Установено е, че генът на крипторхизма е обусловен от рецесивният ген, който се предава с половата X – хромозома. Следователно той може да се предаде на потомството както чрез бащата, ако той е едностранен крипторхид, така и чрез майката, която може да е носител на този ген, но половата й система и нейните функции да са нормални. При положение че мъжкото куче е едностранен крипторхид, при кръстосване с нормална женска всичките мъжки кученца ще бъдат нормални, а всичките женски – носители на крипторхизъм. Ето защо в племенната дейност не трябва да се използват мъжкари, които са едностранни крипторхиди, и женски кучета, носители на аномалията. Към днешна дата са регистрирани петнадесет заболявания, обусловени от доминантни гени, като например: катаракта (възпаление на очната обвивка), дисплазия на тазобедрената става, хемофилия (несъсирваемост на кръвта), безкосменост, дисплазия на конюнктивата на очната тъкан, микрофталмия, вроден лимфен оток, раждане на нежизнеспособни приплоди и други.
Освен доминантни гени, предизвикващи наследствените заболявания, съществува и онаследяване на рецесивни мутантни гени, които предизвикват различни заболявания, някои от които с летален изход, като например: множествена дисплазия на ретината, глухота, дребен ръст – джудже (с намален брой на еритроцитите), скъсяване на челюстите, дневна слепота, прогресивна атрофия на ретината, разцепено небце или устни, дисплазия на лакътя, скъсяване на гръбнака, несрастване на черепните кости и други.
Генетични обусловени са и някои болести на обмяната на веществата, като диабет, епилепсия, атрофия на панкреаса (задстомашната жлеза), автоимунни заболявания и други, чието проявяване се появява постепенно и по-често при възрастните кучета. Наличността на голям брой наследствени болести при кучетата, водещи към патологично развитие и дори към смъртен изход, изисква от ветеринарните лекари и кинолозите подробна регистрация на забелязаните дефекти и наследствени заболявания. Необходимо е да се проучват дефектите чрез задълбочен анализ на родословието на мъжкото и женското куче.
При избора на партньори за оплождане на чистопородни кучета трябва да се вземе мнението на специалист (ветеринарен лекар или кинолог), който, проследявайки родословието и при внимателен преглед, да потвърди или отхвърли предстоящото оплождане.