„Министерство на културата” е основано през далечната 1941 година, като тогава се е наричало „Дирекция на националната пропаганда”. Тя е била създадена изключително като извънредна мярка през времето на Втората световна война и е имала за основна цел да координира цензурата в България и същевременно да ръководи държавната пропаганда по време на условията във военно време. „Дирекция на националната пропаганда” е била под пряко подчинение на Министерския съвет. За нейното ръководство (политическо) в различните периоди от историята е отговарял министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве и дори и министърът на правосъдието.
„Министерство на културата” се състои от две обединени дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“ и „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“. Също така в него са включени и девет допълнителни дирекции от специализираната администрация. Това са: „Театър, вариететно и цирково изкуство“; „Музика и танц“; „Книга и библиотечно дело“; „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“; „Опазване на недвижимите паметници на културата“; „Регионални културни дейности“; „Европейска интеграция и международно сътрудничество“; „Авторско право и сродните му права“; „Правна и управление на собствеността“.
Ръководство на „Министерство на културата” към 2012 година се е състояло от следните ръководители:
Министър на културата: Вежди Рашидов (скулптор)
Заместник министър на културата: Георги Стоев (архитект)
Заместник министър на културата: Митко Тодоров (кино драматург)
„Министерство на културата” е държавна институция, която се оглавява от политическо лице, което е член на Правителството на Република България. „Министерство на културата” управлява и се грижи за културните обекти на територията на страната. Също така провежда културната политика на територията на република България. Под юрисдикцията на „Министерство на културата” са музеите, паметниците на културата, историческите забележителности, операта, балетът, театрите, а също така и някои средни училища с национално значение. Някои от тях са: Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. „Министерство на културата” осъществява и международното сътрудничество в областта на културата, способства за издаване на лицензи за защита на авторското и сродните му права, участва в контрола на българските културни институти в чужбина, а също така и ръководи Националния дарителски фонд „13 века България“. След преврата от девети септември 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. С Постановление на Министерски Съвет от деветнадесети юли 1993 година, „Министерство на културата” е обособено като отделна и самостоятелна институция. През годините на прехода структурата на „Министерство на културата” се е променяла не един път. То е било ръководено от министър с помощта на двама заместник-министри, а също така и главен секретар. Спомагателен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на „Министерство на културата”. През февруари 2005 година „Министерство на културата” е преструктурирано в „Министерство на културата и туризма”. С решение на Народното събрание от шестнадесети август 2005 година, министерството отново е преименувано на „Министерство на културата”.