Кафене на два етажа в центъра на Перник

Кафене на два етажа в центъра на Перник.  На долния етаж, двама пият кафе и скучаят. На бара седял човек и четял сутрешния си вестник.
Единия казал на другия:
– Хайде на бас, че не можеш да отидеш и да му удариш един шамар зад врата на тоя…
– На какво се хващаме на бас?
– На пет лева!
– Готово!
Отишъл тоя и забил един здрав шамар зад врата на човека:
– Ей Пешо, къде ходиш бе? Какво става? Не съм те виждал сто години, къде се губиш?
Човека само дето не си забил главата във вестника:
– Ама господине, бъркате се нещо. Аз не съм Пешо. Припознавате се!
– Вярно ли бе човек? Извинявай, ама много си приличате!
Сяда си тоя и приятеля му извадил петарка.
Минало се малко време и втория пак:
– Давам ти десетарка, ако му забиеш още един зад врата.
– Нямаш ядове!
Пак станал и отишъл до бара и забил един здрав шамар зад врата на човека:
– Пешо! Виж сега! Правиш се, че не ме познаваш, ама си ти! Не ме ли позна?
– Господине! Не се казвам Пешо! Ето ви личната ми карта! Спрете се вече с тези простотии!
– Извинявай човек! Много съжалявам, ама ако знаеш само колко много приличаш… одрал си му кожата! Извинявай много!
На човека му писнало да му бият шамари и затова се качил на втория етаж на заведението.
Долу, този си седнал и другия му дал една десетарка като му казал:
– Виж сега! Давам ти двадесет лева, ако му забиеш още един шамар на тоя…
– Нямаш грижи!
Качва се той горе и отново здраво забил шамар на човека.
– Ееееее Пешо! Ето къде си бил бе! А аз заради тебе, утрепах един на първия етаж от бой…