„Когато паякът усилено плете голяма паяжина, ще има хубаво време, ако мрежата е малка, с къси влакна — чакай лошо време.“
Плииий Стари (23—79 година от новата ера)
Тези мисли, изказани от древния римски учен и философ преди около две хиляди години, красноречиво показват, че метеорологичните способности на паяка са много стари и реномирани. Нещо повече, те са се оказвали решаващи дори за изхода на важни исторически събития. От историята е известен следният любопитен факт: През есента на 1794 година между Франция и Холандия избухнала война. Французите нахлули в земята на противника, но холандците отворили, отстъпвайки, шлюзовете на многобройните канали и пътят на френската пехота и кавалерия бил пресечен. Републиканската армия на французите се разположила на стан в очаквателно положение през късната есен, защото да се направи обход било невъзможно, а нямало и заповед за връщане назад. Минавали дни и седмици, но за форсиране на водните препятствия не можело и дума да става, тъй като лодките били в оскъдица, а холандците грижливо охранявали всички по-важни входни пътища. Французите вече се готвели за отстъпление, очаквайки заповед от главнокомандуващия генерал Шарл Пишегрю. Точно тогава генералът получил тайно съобщение, в което се казвало, че в скоро време ще настъпят студове и водата ще замръзне. Известието изпратил френският генерал Катърмер, който бил в холандски плен. В затворническата килия, наблюдавайки един паяк в ъгъла на тавана, генералът забелязал, че той започнал да оредява движенията си към краищата на паяжината, прибрал се в средата и съвсем утихнал. Катърмер знаел, че странното поведение на паяка предвещава силно застудяване, и намерил начин да уведоми главнокомандуващия, който се вслушал в съвета му и не сбъркал. Веднага издал заповед поделенията на армията да се стягат за атака по целия фронт. На другата сутрин наистина студ сковал земята и водата. Френската войска преминала по леда и разпростряла атаките си във всички направления. Холандците били изненадани и победени, а Катърмер освободен благодарение на точната прогноза на паяка. По-късно той издал в Париж книга за паяците, в която подробно разказвал как те предсказват дъжд, вятър, ясно слънчево време или големи студове. Книгата имала голям успех, а авторът станал популярен. Днес учените са установили, че паякът възприема съвсем точно колебанията на атмосферното налягане и повишената концентрация на водните пари. Когато атмосферното налягане се увеличава (и ще има хубаво време), паякът плете голяма мрежа и улавя повече насекоми. Обратно, когато налягането спада (и ще има лошо време), той не плете голяма мрежа, защото тя може лесно да бъде разрушена. Един от първите европейци, посетили Япония през XVIII в., бил руският мореплавател лейтенант Шпанберг. Той бил помощник на Беринг (командир на Великата северна експедиция), който го изпратил със задача в страната на изгряващото слънце. Когато експедицията завършила, Шпанберг писал в доклада си: ,,… И така, Ваше Високоблагородие, имам чест да доложа някои странности на хората по тия острови. Те с подобаващо внимание се отнасят към всички знаци, предсказващи буря, земетръс или високи вълни, тъй като често страдат от тези бедствия. Така тукашните жители развъждат малки рибки и по тяхното движение безпогрешно разпознават кога идва щорм от океана.“ Докладът естествено потънал в архивите на Адмиралтейството и бил изваден на бял свят едва когато група учени от катедрата по биофизика при Московския университет се заели да създадат устройство, предсказващо приближаването на буря в морето или на исполинските вълни цунами. Необходимостта да се предвиждат промените във времето е занимавала човека още от дълбока древност. Можем да си представим какво значение е имало това за живота на човека в далечното минало, когато метеорологията не е била позната или се е намирала в началото на своето развитие, а науката и техниката са били на твърде ниско равнище. Животът на човека тогава е бил много повече изложен и застрашен от появата на силни и продължителни бури и валежи, както и на причинените от тях наводнения. Не по-малко опасни са били и продължителните засушавания. Тези природни бедствия и днес отнемат живота на хиляди хора въпреки постиженията на техниката и съобщителните средства. През своето историческо развитие човекът започнал да наблюдава по-подробно природните явления, да натрупва и споделя знания и да отбелязва някои съвпадения. Изучавал е и живота на растенията и животните и е наблюдавал техните прояви при различни атмосферни условия. Така той започнал да търси закономерности в необичайното поведение на животните, а оттам и възможности за използуването им като указател за появата на промени във времето. Натрупаните факти и изводи обобщавал и предавал от поколение на поколение. Така от фолклора на много народи са известни редица поверия, пословици и поговорки, в които чрез поведението на животните се дава прогноза за времето.
Ето някои от тях:
– Щурците са най-шумни преди засушаване и млъкват, когато предстоят дъждове (българска)
– Комарите се събират на рояци — очаквай хубаво време (руска)
– Мравките бързат към мравуняка и запушват входовете си — дъжд ще вали (руска)
– Не излита ли сутрин пчелата от кошера — очаквай лошо време (австрийска)
– Скача ли рибата над водата — очаквай лошо време (френска)
– Кокошките отпускат криле и са накокошинени — дъжд ще вали (индийска)
– Напускат ли пиявиците водата и се крият в тревата или под камъните — очаквай дъжд (немска)
– Лястовичките летят в небесата — слънце ще грейне. Летят ли ниско над земята — дъжд ще вали (много европейски и азиатски народи)
Подобни народни поверия за прогнозиране на времето, свързани с поведението на животните и натрупани от векове, биха могли да се изброят безброй много.
Днес съвременната наука е в състояние да даде научно обяснение на много от странностите в поведението на животните при предстояща промяна на атмосферните процеси. Известно е, че при формирането на всеки атмосферен процес 1—2 дни преди настъпването на метеорологичните промени се изменят електромагнитните импулси, проводимостта на въздуха, напрежението на електрическото поле, а в момента на настъпване на промяна във времето се изменят рязко налягането, температурата и влажността на въздуха. В дългия еволюционен процес на развитие у много видове животни са се изградили и затвърдили някои съвършени физиологични механизми, чрез които те предусещат наближаващите промени и чрез поведението си се предпазват от неприятните последици на лошото време. Безспорно през последните години прогнозите на метеоролозите от цял свят станаха по-достоверни благодарение на използуването на най-съвършена и високо чувствителна модерна апаратура. Изградена е международна система за наблюдаване и предсказване на времето чрез космически спътници, чиито данни се приемат и обработват в три центъра — Москва, Ню Йорк и Токио. Благодарение на тази система бяха открити редица зараждащи се тайфуни и урагани, а населението на застрашените райони беше своевременно предупредено за настъпващата стихия. И въпреки това съвременните синоптични методи допускат до 10—15% неточности в прогнозите. Една от главните причини за грешките е липсата на пълни метеорологични наблюдения по целия вертикален разрез на атмосферата, особено в труднодостъпните райони. Това е така, защото по-големият брой от измерванията се осъществяват над сушата, а тя заема по-малко от една трета от повърхността на планетата. И понеже атмосферните състояния са неустойчиви, напълно естествено е, че синоптиците, дори и да разполагат с множество данни за елементите на времето, не могат да го предскажат абсолютно точно и са принудени да се ограничали само с приблизителна оценка за бъдещото му развитие, като съставят синоптична карта, без която е немислима каквато и да е прогноза. Какво обаче служи за „синоптична карта“ на животните, които не биха могли да съществуват без умението да предвиждат промените на времето? Какви „уреди“ използуват те, за да научат предварително за приближаването на буря или ураган? Неотдавна в синоптичната служба в Хюстън се получило писмо със следното съдържание: „Вашата метеорологична служба заедно със специалистите и компютрите върши по-малко работа в сравнение с моята крава.“ Автор на писмото бил тексаският фермер Мак Адамс. Предизвикателството било прието. Наблюдавайки поведението на кравата си, фермерът всеки ден съобщавал в един от хюстъноките вестници своята прогноза, помествана редом с официалната. Кравата-синоптик победила специалистите с резултат 21:9, т. е. броят на нейните сбъднати прогнози („ще вали“ — „няма да вали“) е повече от двойно по-голям, отколкото на професионалистите. Разбира се, това е само любопитен факт, от който не би трябвало да се правят изводи за синоптичната наука, но примерите, взети от природата за нейните живи барометри, които са почти безпогрешни, са многобройни. Изключителни точни в прогнозите си са насекомите, които са много чувствителни към промяната на времето и реагират рязко на промените във влажността на въздуха. Бразилският етнограф Хосе Мария Лима, който 30 години изучавал живота в джунглата, бил озадачен от факта, че индианците, живеещи в щата Акра, напускат своите колиби няколко дни, преди да настъпи поредното катастрофално наводнение. И това се повтаряло всеки път, без нито веднъж да сбъркат в прогнозата. Дори нещо повече — те винаги се настанявали на такова място, до което водата не достигала. Дълго време ученият се опитвал да си обясни тази удивително точна метеорологична прогноза. Най-после с цената на много усилия и догадки Лима открил тайната. Оказало се, че причина за такава точна прогноза са един вид термити (разред lsopteга), които живеели в непосредствено съседство с индианците. Няколко дни преди наводнението животът на термитите рязко се изменял. Те неочаквано се възбуждали, изоставяли обикновения си път, разбягвали се в различни посоки, полазвали по дърветата и насочвали пипалцата си в различни посоки. После се събирали на едно място, като няколко от главните „метеоролози“ (както ги нарича Лима) се събирали на „конференция“, където според него те обменяли информация. След това многохилядната армия от термити тръгвала в поход. Това било поразително зрелище — движещата се маса напомняла гигантски жив килим, широк до няколкостотин метра. Шествието предвождали термитите-войници, които били с по-големи глави и със здрави челюсти. Тяхната задача при обикновени случаи да охраняват термитника сега била преустроена — да прокарват път и ако се наложи, с цената на собствения си живот да отстраняват всякакви препятствия. Зад войниците следвала огромната маса от термити-работници, които пренасяли яйцата, ларвите и хранителните запаси. Преходът завършвал, когато термитите намирали ново, безопасно място, където започвали строежа на ново жилище и дочаквали следващите събития. Най-удивителното било, че изоставените от термитите места наскоро след това се оказвали залети с вода, докато новоизбраните никога не се заливали. Очевидно единствената заслуга на индианците се състояла в това, че внимателно наблюдавали поведението на термитите и напълно им се доверявали. Срещащата се у нас червена горска мравка (Formica rufa) също притежава способността да предусеща идването на лошото време. При хубаво време много преди приближаването на проливен дъжд мравките се скриват и старателно започват да запушват входовете на мравуняка си, за да предотвратят наводняването на жилището си. Знаейки за точното прогнозиране на времето от много видове животни, служителите от една малка метеорологична станция в подножието на Тибет записали 1100 народни поверия за промени на времето. След това провели серия от наблюдения и отбрали 102 признака, които биха могли да се използуват за прогнозиране. Най-добри предсказатели на времето се оказали някои видове отровни мравки. Забелязано било, че ако те започвали да се преселват на ново място, което е сухо и с твърда основа, вероятността да настъпят силни дъждове била голяма. Ако мравките изберели за жилищен периметър сенчести влажни падини, предстояли сушави дни. Крилатите мравки от друг вид усещали приближаването на буря 2—3 дни по-рано и започвали да се мятат по земята. За една година мравките предсказали 22 изменения на времето, от които 20 абсолютно точно. Според известния в миналото френски природоизпитател ентомолог Жан-Анри Фабр, посветил целия си живот на изучаване на поведението на насекомите, ролята на жив барометър успешно се изпълнява от торния бръмбар (Geotrupes stercorarius). Фабр забелязал, че този бръмбар е много чувствителен към атмосферните промени. Когато времето е топло и тихо и обещава да бъде хубаво, бръмбарите напускат местообитанията си около залез слънце и се отправят със силно бръмчене към пасищата. Те обаче предусещат приближаващата буря и предстоящото влошаване на времето и тогава не излитат, а се заравят дълбоко в земята. За да провери това, Фабр затворил торни бръмбари в кафез и наблюдавал поведението им в продължение на известен период, като същевременно наблюдавал и състоянието на времето. При топло и тихо време бръмбарите били спокойни и тромави. Няколко дена преди дъжд или буря те ставали много неспокойни и оживени — пълзели по мрежата, литвали, удряли се в мрежата, падали и отново литвали, което продължавало до късно през нощта. Те дори предусетили буря, отстояща на стотици километри от мястото, където Фабр провеждал опита. Видният австрийски зоолог Карл фон Фриш1, който дълги години изучавал поведението и „танцовата сигнализация“ на пчелите, в книгата си „Из живота на пчелите“ описва техните своеобразни „танц“. Наред с описаните от него „кръгов танц“ и „танц с въртене насам-натам“, с които пчелите сигнализират за богат източник на нектар или цветен прашец, съществуват и други видове „танци“, изразяващи се в групово въртене на пчелите над кошера или в близост до него. По тях опитните пчелари познават, че през следващите дни времето ще се развали и ще вали. В такива случаи пчелите никога не отиват на далечна паша или изобщо не напускат кошера. Съветският зоолог-популяризатор Максим Зверев многократно наблюдавал поведението на копривната пеперуда (Vanessa urticae). Той забелязал, че този вид пеперуди прекрасно могат да предсказват развалянето на времето. Винаги при хубаво слънчево време, когато тези пеперуди масово влизали през прозорците на къщите или се укривали под навеси и други защитени места (например под листата на дърветата), след няколко часа времето се влошавало и падал проливен дъжд, придружен понякога с буря и гръмотевици. След проясняване на времето и разсейване на облаците влезлите в къщата пеперуди като по команда се озовавали при затворения прозорец, напирайки да излязат навън. Изследванията са показали, че отлично чувство за предусещане на морските бури и урагани имат полуземните морски бълхи от разред Разноноги ракообразни (Amphipoda), обитаващи влажните крайбрежни пясъци и камъчета. Много преди приближаването на бурята, когато барометърът не показва още никакви данни за влошаване на времето, те се отдалечават от морската вода. Подобно качество притежават и мокриците от разред Равноноги ракообразни (Isopoda), за които влагата е от жизнено значение. Те се срещат по влажни места (под камъни, в гниещите листа и пр.). Двама холандски зоолози изследвали сложния „хигрометър“ на мокриците и установили, че всяко от тези дребни рачета има по тялото си около сто изключително чувствителни израстъчета, покрити с тънка кожица; под нея са разклонени група нервни окончания. Своеобразната мембрана, покриваща „хигрометрите“, ги предпазва от водата, като същевременно осигурява достъпа на въздух до нервните рецептори. Подобни чувствителни органи, реагиращи на атмосферната влага, са установени и при някои видове бръмбари. Те подсказват на учените, че има над какво да се замислят — съществуващите засега механични хигрометри едва ли биха могли да конкурират природните си съперници. При едно пътешествие край бреговете на Хондурас известният природоизпитател А. Сандерсън наблюдавал интересно явление всред кривите раци (разред Decapoda). Времето било чудесно, дори нетърпимо задушно. Раците възбудено кръжели около дупките си, като мъжките откопавали женските от пясъка и ги повеждали пред себе си по посока на сушата. Това безкрайно клатушкане продължило цели часове, докато раците се отдалечили от брега и навлезли в храстите. Вечерта към 22 часа времето започнало да се разваля и предвещавало буря, а раците продължавали своя неспирен поход навътре към сушата. На следващото утро кривите морски раци вече доста се били отдалечили от брега, а към 16 часа следобед ураганът връхлетял с цялата си сила и водата заляла ниските брегове. Цялата армия от криви раци обаче била далече от наводнението и водната стихия. При много видове птици също е констатирано, че притежават „синоптични способности“. В това отношение прелетните птици са особено чувствителни. Преминавайки от милиони години въздушния океан пo време на своите миграции, те са придобили висока чувствителност към проявяващите се в морето стихийни изменения. С крясъците и поведението си птиците предупреждават за предстоящи метеорологични промени, преди те да са почувствувани от човека. Като коригират разписанието на годишните си прелети, птиците доказват същевременно способността си да правят дългосрочни прогнози. Така например известният съветски зоолог-писател И. Заяинчковски описва достоверен случай. През есента на 1970 година прилетелите в Калининградска област на заливите на Балтийско море патици, гъски, лебеди, и водни кокошки не полетели по-нататък за топлите страни, а останали да зимуват там. Противно на прогнозите на синоптиците птиците предвидили, че зимата ще бъде топла, и не сгрешили. Още от древни времена сред народа у нас е известно, че когато лястовиците (семейство Hirundinidaе) започнат да летят ниско над земята или над водната повърхност, в близко време ще вали, а литнат ли високо във въздуха, предвещават слънчеви и приятни дни. Това поведение на лястовиците се обуславя от факта, че те намират там храната си — дребни насекоми, които при хубаво време летят високо във въздуха, а при лошо рояците им слизат ниско до земята или до водната повърхност, за да бъдат запазени от въздушните течения. Освен това доказано е, че преди разваляне на времето и преди буря концентрацията на озона във въздуха се увеличава; само ниско над земята или над водата (на 40—50 сантиметра) тя е незначителна, тъй като озонът се разрушава. Насекомите улавят повишената концентрация по мириса и понеже озонът е вреден за тях, те слизат ниско. Обикновеният наблюдател обаче в случая обръща внимание на по-големия обект — лястовиците, които вижда и познава добре. Интерес представляват метеорологичните способности на черния бързолет (Apus apus), който много прилича на лястовица, но е по-едър от нея и рядко се среща у нас. Тази птица е прелетна, зимува в Южна Африка, гнезди обикновено в Северна Европа, където прекарва пролетта и лятото. Финландски орнитолози наблюдавали, че бързолетите променят поведението си при приближаването на летните циклони от Северния Атлантик. Тогава всички птици напускали местата, заплашени от буря, и отлитали на стотици километри, точно там, където след известно време пристигала и тяхната жива храна — насекомите. Освен това поразително било, че малките, още непокрити с пера птички, които възрастните птици изоставяли без всякаква закрила в гнездата, изпадали във вцепенение, докато в присъствие на родителите им това никога не се случвало дори и при по-продължителното им отсъствие. Отдавна е известно, че когато безспорно най-добрият певец сред пернатите — мъжкият славей (Luscinia megarhynchos) изнася своя концерт през цялата нощ , той предвещава ясен и слънчев ден и, обратно, не пее ли, трябва да се очаква разваляне на времето. Подобно нещо може да се срещне и при мъжките глухари, които токуват предимно при хубаво време. При мрачно и мъгливо време токуването им започва и свършва по-късно от обикновено. Когато предстои разваляне на времето, глухарите изобщо не се обаждат. Наши наблюдения над канарчета показват, че те също са отлични синоптици. Когато в ранна утрин започнат да изстискват с човката си аналната жлеза и с изпуснатия секрет мажат перата си, това означава, че през деня ще вали дъжд. Намазаните с този секрет пера не пропускат водата и тя се стича, без да се задържа по тях. Същите действия могат да се наблюдават в природата и при много други видове птици. За отбелязване е, че тяхната прогноза е абсолютно безпогрешна. Интересен факт е установен при тръстиковия дрозд ( Асгоcephalus arundinaceus), при фламингото (Phoenicopterus roseus) и дивите патици (подсемейство Anatinae), които строят гнездата си на по-високо от обикновено, когато се очаква покачване нивото на водата. Много морски птици също са отлични синоптици. Някои от тях са в състояние да долавят дори „гласа на морето“. Учените предполагат, че морските птици възприемат измененията в инфразвуковите трептения, които предшествуват силните бури и урагани. Така например сред съветските моряци е популярна народната поговорка: „Чайка ходит по песку — моряку сулит тоску, села чайка на воду — жди хорошую погоду.“ Й наистина чайките (сем. Laridae), за които бурята е опасна, когато почувствуват приближаването й, не летят над морето и не плуват по водата, а остават на брега и с крясъци бродят по пясъчната ивица и по скалите в очакване на бурята. Обратно, когато чайките плуват в морето, това предвещава хубаво време, като на тяхната прогноза може да се вярва, както на най-съвременния барометър. Когато атмосферното налягане спадне и приближи буря, обикновено водата е по-топла, от повърхността й се издигат мощни въздушни потоци, които са по вкуса на буревестниците (род Puffinus). Тези птици смело се реят над морската бездна преди буря, а дори и в бурно и ветровито време, откъдето са получили и името си — буревестници. При хубаво време, когато атмосферното налягане е високо и водата е по-студена от въздуха, над морето не се образуват възходящи въздушни потоци, които не подпомагат летежа на птиците, те бързо се изморяват и кацат върху корабните мачти или плуват в морето. В такъв случай буревестниците предсказват продължително спокойно време. Установено е, че пингвините също отрано познават приближаването на бурите. В такива случаи те се нареждат в кръг, плътно притискайки се с телата си, като образуват така наречената „костенурка“. В това положение могат да се групират 300—500 птици. След преминаване на бурята пингвините се разпръсват. Примерите за особената чувствителност на птиците към метеорологичните изменения са много и разнообразни. Но не по-лошо реагират на атмосферните явления и бозайниците. На северноамериканския континент, а също и в югоизточните части на СССР и Северен Казахстан се среща един интересен бозайник, близък роднина на нашите катерици и лалугери, но значително по-голям от тях, който се нарича степен мармот (Marmota bobac). Ходи ли чайката по пясъка — на моряка мъка предвещава, плъзне ли се чайката над водата — очаквай хубаво време. Характерно за него е това, че изравя дупки, дълбоки до 4—5 метра, обикновено с 5—6 входа, които водят за жилището му. В края на есента той запушва отвътре всички входове със земя и изпада в продължителен зимен сън (около 6 месеца). В САЩ мармотът е изключително популярен с метеорологичните си способности благодарение на древно предание, според което той се събуждал точно на втори февруари, наречен по тази причина „ден на мармота“. Като излезел от дупката си, мармотът оглеждал местността с очите на познавач. Ако денят бивал облачен и той не можел да види сянката си, оставал навън и от народа се изтръгвала въздишка на облекчение — времето щяло да бъде меко през останалата част на зимата, но ако денят бивал ясен и мармотът можел да види сянката си, той бързо се мушвал обратно в дупката си, за да поспи още, тъй като това предвещавало още шест седмици да бъде студено. Това е едно от най-старите странни предания на американския континент и въпреки че учените не са му дали научно потвърждение, всяка година по време на „деня на мармота“ се вдига много шум около него. Съществена причина за недоверие в преданието е, че времето, когато животното се събужда от зимния си сън, варира и вероятно рядко се случва това да стане точно на втори февруари. Когато е студено, тези животни не излизат от дупките си, въпреки че хората ги очакват с нетърпение. А репортьорите разбуждат нещастните мармоти от зоологическата градина, за да могат да ги снимат за „деня па мармота“. Но въпреки цялата научна логика преданието остава и вестниците в САЩ продължават да съчиняват „мармотски“ истории. В някои страни от Европа вярват, че таралежът, който по привичките си прилича на мармота и също спи зимен сън, е един от най-добрите „метеоролози“ сред животните. Дори се смята, че преданието за мармота е пренесено в Америка от първите английски заселници, които са насочили вниманието си към него, защото не са открили подходящи за целта таралежи. И въпреки всичко може би в преданието има известна доза истина, тъй като подобни синоптични способности са открити в Съветския съюз у близкия роднина на мармота — азиатския бурундук (Eutamias sibiricus ), който е от същото сем. Катерици (от което е и мармотът) и също има привичката да спи зимен сън като него близо половин година. Известният съветски зоолог С. Огнев пише, че през 1927 г. в долината на р. Иман в Далечния Изток в първите дни на август се събрали много бурундуци. След това животните изчезнали — всички избягали нагоре в планината, а на 12 август цялата долина била залята от придошлата река. Подобно нещо се наблюдава и при къртиците. Когато има опасност от наводнение, много преди за завалят обилни дъждове, те излизат от подземните си убежища и по този признак старите хора познават предстоящото разваляне на времето и бързат да вземат мерки за спасяване на реколтата. Интересни наблюдения е провел швейцарският зоолог Лейд-холдън. Повече от две години той наблюдавал стадо слонове в кенийския национален парк „Цаво“ и установил, че тези великани могат напълно да се използуват като метеоролози. Всичките двадесет и два слона в стадото отлично предчувствували предстоящото падане на валежи. Нещо повече, те притежавали способността да откриват районите, където ще вали и накъдето дъждът ще се отправя. И което е най-любопитното, често пъти слоновете се намирали на сто и повече километри от дъждовния фронт. На всички е известно, че домашната котка е много чисто животно и всекидневно отделя време за тоалета си. Според народната метеорология „миенето“ на котката е много по-често и по-усилено преди разваляне на времето. Учените многократно са си задавали въпроса, защо тя поддържа така редовно чистотата на козината си? Установено било, че тя прави това, за да улавя по-лесно жертвите си. Разбира се, домашната котка има достатъчно храна, която получава наготово. В диво състояние обаче, всред природата, тя трябва да лови плячката си сама, затова трябва тихо да се приближи до нея и с нищо да не издаде присъствието си. Тишината е осигурена от меките заоблени възглавнички на лапите й, но нейната миризма е предателска. А известно е, че гризачите имат много силно обоняние, като долавят и най-слабата миризма на спотаилата се котка. Ето защо опитът на хиляди поколения котки е показал, че космите им трябва да бъдат измити много добре, да бъдат облизани дотолкова, че самата котка да не усеща никаква миризма със собственото си обоняние. Котките, които не спазвали това правило, гладували и измирали, а тези, които се миели, имали изобилна храна и давали поколения, при които тази привичка наследствено се е затвърдила. Очевидно не от суета котката поддържа чистотата на кожата си. Но защо облизването на козината е по-усилено преди разваляне на времето? Учените успяха да отговорят и на този въпрос. Преди да завали дъжд, атмосферното налягане обикновено се понижава. При понижено атмосферно налягане се появява миризма от котешката кожа. Котката я долавя веднага много по-добре от човека и започва усилено да се „мие“. Само тогава мишките няма да я усетят по миризмата и ловът й ще е по-сигурен. Става ясно, че котката не се интересува какво ще бъде времето, а извършва действия, които да й осигурят лесен достъп до плячката й. От нейното усърдно облизване и наблюденията върху промените на времето народът е дошъл до извода, че когато котките усилено се мият, времето ще се развали. За интересни наблюдения, проведени от съветски учени в Чукотско море над огромни стада моржове, съобщава Вл. Кунецки. Като отбелязвали на картата данните за тези стада в продължение на една година, специалистите се натъкнали на нещо интересно и дори загадъчно. Случвало се моржове да се наблюдават и върху дебелите ледове, където дори ледоразбивачите трудно се придвижвали. Това било странно, тъй като това са животни, свързани както с леда, върху който почиват и дрейфуват, така и с плитките води, където намират любимата си храна, състояща се от мекотели. По принцип, въпреки че моржовете живеят сред ледовете, те не обитават съвсем плътните ледени маси. Всред учените се породила идеята, че ако животните се струпват върху масивните ледени блокове, очевидно те очакват разрушаването на ледените маси. Така през 1965 г. в Чукотско море били наблюдавани моржове на повече от 100 км от брега, в дълбочина на ледения масив. И действително след две седмици на това място останали само малки парченца лед. През следващите години наблюденията вър-ху моржовете били извънредно внимателни. През август 1969 г. западно от остров Врангел учените установили струпвания на моржове върху ледени маси. Времето и ледовете били толкова неблагоприятни, че хидролозите-прогнозисти не повярвали на прогнозата на моржовете. Но се излъгали, тъй като въпреки всички очаквания задухали топли ветрове и ледовете започнали да се пропукват и топят. През 1970 г. моржовете помогнали на корабоплаването. С тяхна „помощ“ била съставена прогноза за очистването на ледовете след три седмици в район, доста отдалечен от остров Врангел. И действително, след двадесет дни плътните ледове изчезнали. Учените си задали въпроса, откъде моржовете „знаят“ какво ще стане с ледовете и защо се стремят към центъра на ледените блокове? След дълги наблюдения и изследвания те успели да разгадаят „тайната“ им. Моржовете се придържат към топлите течения. Съвременните средства за наблюдение не позволяват все още да бъде установено разпространяването на топлите водни течения под плътните ледове. А моржовете ги усещат. Те живеят в такива води и най-добрата им храна се среща именно на фронта между топлите и студените течения. Съветските учени са установили, че при използуване „прогнозата“ на моржовете могат да се предсказват пътищата на оттегляне на полярните ледове, а също и да се предвижда предстоящото настъпване на ледовете. Така през септември 1970 година моржовете се оттеглили на изток от Айонския масив. Трябвало да се очаква дрейф на ледовете. Действително на следващия ден вече свирепствували студени северозападни ветрове и ледовата обстановка се влошила. След многократното безупречно прогнозиране на моржовете арктическото мореплаване днес ги използува като точни метеоролози. Основното е, че те „правят“ своите прогнози 3—4 седмици напред, което за северните условия е изключително важно. Ролята на „метеоролози“ се изпълнява особено успешно и от някои видове риби. Метеорологичните условия както за даден момент, така и за по-дълъг период от време влияят върху поведението на рибите. При промяна на времето се понижава или повишава температурата на въздуха, изменя се атмосферното налягане, създават се условия за прекратяване на духащите или за поява на нови ветрове, а в някои случаи и на бури. Всичко това оказва непосредствено влияние върху водната среда, а оттам и върху водните организми. Изменят се условията за съществуване на рибите. В резултат на това те променят своите поведенчески реакции. Така например сомът, който е истински дълбоководен ленивец и хищник, при наближаване на лошо време излиза на повърхността. Тогава той най-лесно се лови от въдичарите. Блескачът (Alburnus alburnus), известен сред въдичарите повече под името уклейка, и много други видове риби преди дъжд скачат над повърхността на водата и ловят насекоми, тъй като пред буря насекомите се придържат по-близо до повърхността на водата и лесно стават плячка на рибите. Голяма чувствителност към промените на атмосферното налягане проявяват речните риби щипок (Cobitis taenia) и особено виюнът (Misgurnus fossilis), които се срещат и у нас — първата във всички реки, а втората — по Дунав и разливите му. Предполага се, че промяната на атмосферното налягане (неговото понижаване или покачване) оказва влияние върху обема на газовете в плавателния мехур на тези риби, което се предава на слуховия лабиринт, с който той е свързан. Поставени с аквариум, тези риби не само усещат понижаването на атмосферното налягане, респективно предстоящото влошаване на времето, но и го изразяват, като започват да проявяват безпокойство, движат се енергично из целия аквариум и достигат водната повърхност, докато при предстоящо хубаво време тези риби стоят или плуват спокойно предимно по дъното. По този начин много видове риби изпълняват с прецизност служба за предсказване на времето, поради което не без основание са наречени „живи барометри“. Впрочем ролята на „живи барометри“ особено успешно се изпълнява от медицинската пиявица и от жабите, които в миналото поставяли в стъклен съд и използувалн за предсказване на времето. Медицинската пиявица (Hirud medicinalis) е много чувствителна към предстоящите изменения на времето. Поставена в стъклен буркан, напълнен до 2/3 от обема му с чиста вода, при хубаво време е спокойна и лежи на дъното. Преди дъжд пиявицата се залепва за стената на буркана с помощта на двете си смукала, намиращи се на двата края на тялото й, и от време на време се показва на повърхността на водата. Преди буря или ураган тя е особено възбудена — плува бързо и непрекъснато, извива се, опитва се да излезе от водата и накрая се впива към стената на буркана над повърхността на водата. Отличен „жив барометър“ са и почти всички видове водни жаби. Поставени в стъклен еднолитров буркан, напълнен до 1/3 с вода, в който има малка дървена стълбичка, с поведението и реакциите си те предсказват точно времето. Когато жабата се изкачва по стълбичката, това означава разваляне на времето и дъжд. При слизане до средата на стълбичката — времето ще бъде променливо, а когато влезе изцяло във водата, това означава, че предстои топло, слънчево и сухо време. Това поведение на жабата се обуславя от нейните анатомо-физиологични особености. Когато времето е хубаво и въздухът е сух, кожата на жабата се обезводнява и това може да се окаже фатално за нея, поради което тя влиза във водата. Когато влажността на въздуха се повиши, а това става преди дъжд, жабата вече не е заплашена от обезводняване и тя излиза от водата да търси храна. Учените са установили, че почти всички видове жаби притежават изключително прецизна и чувствителна система за определяне и на най-малките атмосферни изменения. Това тяхно качество отдавна се използува от някои южноамерикански племена. За наближаването на сезона на дъждовете те научават по това, че обитаващите там жаби от род Phyllomedusa се изкачват по дърветата, за да отложат яйцата си между две слепени листа, където мъжкият ги опложда. Ако те биха се излъгали, оплоденият хайвер ще изсъхне и ще загине, но грешките в жабешката прогноза за времето са изключително редки. В Бирма в домовете на местните жители често могат да се видят опитомени питони, които поради това, че не са отровни, обикновено изпълняват ролята на домашна котка в борбата с досадните мишки. Питоните в тази страна се използуват още и като „живи барометри“. Когато излизат на риболов в морето, рибарите взимат със себе си и змията. Няколко часа преди започване на бурята питонът изпълзява oт лодката, влиза във водата и с бързо плуване се отправя към брега. В такива случаи рибарите без колебание тръгват след него. Интересно е поведението и на медузите. При хубаво време, когато морето е спокойно и няма вълни, те се приближават към брега. Техните пихтиести „шапки“ пасивно се полюляват на повърхността, като че ли не са живи същества. И все пак, когато трябва, те проявяват особена способност — умеят навреме да разберат дали се приближава буря и с пулсиращи движения се спускат на дъното, за да я изчакат да премине. Навлезли в морските дълбочини, те са в безопасност, докато ако останат близо до брега, бурните вълни ще ги изхвърлят на брега, където неминуемо ще загинат. Очевидно тези животни доста отрано получават информация за предстоящите бури. Известно е, че бурите се предшествуват от инфразвукови колебания с честота от 8 до 13 херца, които възникват при триенето на звука с водата и се разпространяват с голяма скорост (около 4000 км/сек), в под повърхностните водни слоеве като трептения. От своя страна те се предават на пипалата на медузите и с това раздразват сетивните им клетки; дразненето се пренася на нервната система, която дава „нареждане“ на мускулите да се задвижат. Инфразвуковите колебания предшествуват настъпването на морските бури с 10—15 часа, но те са недостъпни за човешкото ухо, което може да възприема звуци с честота от 20 до 20 000 херца. С помощта на просто устроеното си „инфраухо“ медузата улавя колебанията — „гласа“ на морето, 15 часа по-рано. Днес върху принципа на „инфразвуковото ухо“ на медузите учените-бионици са конструирали апарат за предсказване на морските бури. Изследванията са показали, че това „ухо“ представлява тясна тръбичка, в долния край на която се намира мехурче, пълно с течност. В нея плават няколко малки „камъчета“, които се раздвижват още при първите, недоловими за нас признаци на настъпващата буря и се докосват до нервните окончания, разположени от вътрешната страна на мехурчето, като предупреждават медузата за връхлитащата стихия. По подобие на този прецизен орган на медузата група научни работници от катедрата по биофизика на Московския университет са конструирали електронен модел на този орган. За приемник на инфразвука служи специална тръба. Поетите звукови колебания се предават на резонатора, който пропуска само колебания с честота от 8 до 13 херца на пиезо-електричния кристал. Постъпилите сигнали се превръщат в импулси на електрическия ток, които посредством усилвател се усилват и предават на регистриращата уредба. Така бе създаден „медузеният барометър“, който намира приложение при корабоплаването и в селското стопанство на приморските райони. Този уред открива настъпването на бурята с около 15 часа по-рано, докато с обикновените барометри същото се постига само около 2 часа по-рано. Характерно е, че тръбата-приемник се върти бавно в различни посоки за улавяне на инфразвуковите трептения. Когато бъде приет максималният брой трептения, включва се специално устройство на уреда, което действува по принципа на обратната връзка. В резултат на това тръбата се придвижва и спира в положението, което показва откъде идва бурята. Това е класическият пример за техническо моделиране на „патентите“ на живата природа. През последните години влиянието на времето върху животинските организми започва да се изучава с много по-голяма задълбоченост чрез специална изследователска апаратура и чрез физически уреди с висока чувствителност. Дори като нов клон на биониката сега се развива биометеорологията, която има за задача да изучава атмосферните (физичните) и биологичните процеси за взаимодействието между живите организми и околната среда. В процеса на еволюцията у животните са се изработили многобройни биологични „механизми“, микроскопични „уреди“ и „датчици“, които долавят измененията във външната среда и помагат на организма да се приспособява към тях. През последните десетилетия бяха открити много нови сетивни органи у животните, играещи ролята на „измервателни уреди“, чието съществуване по-рано дори не се подозираше. И все пак учените още не са разгадали напълно при всички животни (с изключение на медузите) кои са тези сетивни органи, с помощта на които те предусещат отрано промяната на атмосферното налягане и играят ролята на безпогрешен „жив барометър“. Какви са механизмите и действието на тези загадъчни „уреди“ у животните, засега все още не е напълно изяснено. Да се надяваме, че учените-бионици, въоръжени с най-съвременна изследователска техника, в близко бъдеще ще проникнат в съкровените тайни на „синоптиците“ от живата природа и ще моделират най-съвършените, проверени от хилядолетията „живи барометри“, за да ги поставят в служба на човека за предсказване на времето.