Сигурно няма собственик на кола който да не се е сблъсквал някога с този досаден проблем – ръждата. Няма какво да се лъжем – без значение каква кола притежавате тя рано или късно ще бъде подгонена от ръждата. Вицовете че опелите вървяли много защото ръждата ги гони са си просто вицове. Дори и мерцедесите гният, като скороста на гниене зависи много от пътищата по които се движи дадена кола, дали е гаражна и редица други фактори. Ключовите места за започване на процеси на гниене на желязото (ръждясване) са тези където е нарушена целостта на боята, демек където има сериозни надрасквания или огъвания на ламарината. Дори огъване вследствие на минимален удар може да активира процеси на гниене в дадената област. Тъй като калниците са подложени на постоянни леки огъвания през зимата ( снега се натрупва по гумите и се блъска в долната част на калника) то и те са най вероятното място да откриете ръжда по колата си. Наскоро и аз се сблъсках с подобен проблем. След външно измиване на колата с пароструйка забелязах че парчета боя и ръжда са паднали от задния ми десен калник. Колата е Форд Ескорт 93-та година и това че калниците са изгнили не е толкова учудващо. Дилемата която стоеше пред мен беше дали да сменям калниците или да се захващам сам да си ги ремонтирам. От чисто икономически съображения избрах втория вариант. Отидох в най-близкия магазин за авто-аксесоари и си купих влакнест кит, обикновен авто-кит, преобразувател за ръжда, боя на спрей (с цвят относително подобен на моя), шкурки 80, 220 и 500 и шпатулка. За тези неща дадох общо 21 лева. Китовете бяха по 5 лева, боята и тя 5 лева, преобразувателя за ръжда левче а останалите неща не помня точно. След като добре подготвих пострадалия калник (изшкурих го докато не лъсна чиста ламарина) го измих с преобразувателя за ръжда (ръждопреобразувателя). После пак шкурих и пак ръждопреобразувател. Процедурата повторих няколко пъти като ефекта беше доста плашещ. Веждата изчезна почти на цяло а по калника зейнаха огромни дупки. Бях почти напълно отчаян но все пак реших да продължа със процедурата. След като приключих с подготовката на клника отворих кутията с влакнестия кит, извадих малко от него в капачката от кутията и го смесих с втвърдителя. Започнах да нанасям влакнестия кит по калника и да запълвам дупките по него. За по малко от минута материяла който си бях приготвил за запълване на дупките се втвърди и стана негоден за работа. Оказа се че в големи жеги трябва да се слага минимално количество от втвърдителя. Разбърках си наново влакнест кит с втвърдител и продължих с работата. След като натъпках всички дупки и цепнатини запалих цигара и зачаках. После запалих още една и след като изпуших и нея (общо 20 минути) за почнах да шкуря със най-едрата шкурка която имам (демек шкурка 80). След като заравних калника и му придадох форма забелязах че зейнаха няколко малки дупки в кита но тях ги запълних много бързо. След последвало шкурене се получи перфектната форма на калник но с доста дребни дефекти (дупки и пукнатини). В последствие коригирах тези пукнатини с минимално количество авто кит. Последва много яко шкурене с шкурка 220 а после и с 500. В крайна сметка ефекта беше уникален имах съвършения калник. Формата му пресъздадох гледайки от здравия заден ляв (абе няма какво да се лъжем и той е за правене ама по късно). Накрая намокрих едно парче шкурка 500 и минах целия калник (заедно със малко некитосвана част). Изпих едно кафе докато всичко изсъхне и облепих местата около мястото за боядисване с вестник който залепих с хартиено тиксо за колата (също така обвих и гумата защото тя е най-много подложена на пръскане с боя). Разклатих хубаво спрея с боя, обърнах го с главата надолу и запръсках докато започна да излиза само чист въздух (това се прави с цел продухване на дюзата на спрея – за да пръска по равномерно). Тогава започнах самото боядисване. Пръскането става от разстояние минимум 20 сантиметра като е препоръчително дори 30. Пръсках равномерно от ляво на дясно. По този начин нанесох 6 ръце боя, като междувсяка ръка оставях 3 минути за исъхване на боята (така постигнах желания от мен цвят). За голямо съжаление не мога да предоставя снимков материал на процеса понеже много бързах тогава и не ми беше до снимане. Обещавам обаче да снимам процеса детайлно когато започна да ремонтирам задния ляв калник. Също така мога да добавя че с закупения материал могат да се ремонтират поне 5-6 калника в такова окаяно състояние като моя. Сами си направете сметка дали упражнението е финансово рентабилно или е по-добре да се ходи на мастор (а като ги знам какви са нашите майстори).