Аз съм от един сравнително малък град, разположен в подножието на Стара планина, град Сливен (за тези които не знаят, това е градът на стоте войводи). В моя град, колкото и банално да звучи работа няма. Младите хора или са обречени да стоят безработни (някой да се подиграва с тебе за минималната заплата също не е кой знае какво решение) или се налага да си търсят работа в София и Пловдив. То лошо няма, ама цяла България ли ще отиде да работи в столицата и останалите по-развити градове (те пък и щото много останаха)? Няма как да стане тази работа. Сумати села изчезват всяка година от картата на България. Там не се раждат хора, не се развива икономика или земеделска дейност… те просто се зачеркват от картата. Ха, сигурно ще кажете че населението ни се ориентира към градския начин на живот. Сигурно ще сметнете че просто младите са отишли да си търсят работа в големите градове? Да, ама грешите. На път сме да започнем да задраскваме от картата и цели градове. Не че в моя роден град Сливен няма население, но то просто няма причина да остане там. Не е особено трудно да се намери ниско квалифицирана работа в София и Пловдив, че даже и във Варна и то при заплащане не по малко от 600 лева (това е един много рядко срещан минимум). Как тогава да стоим в малките градове и села? Много били скъпи квартирите, ще ревнат някои. Да бе, във Варна са скъпи (то не че в София и Пловдив са много евтини) но там и заплащането е доста по високо, изобщо всичко днешно време е въпрос на стандарт. Като искаш евтин живот с нисък стандарт, стой си на село… като искаш висок стандарт за сметка на скъпотията навсякъде около тебе, отивай да си търсиш работа в София или Пловдив. Ако пък желаеш да си купиш панелка на стойността на резиденция Бояна, градът за тебе е Варна. Сега като се замисля, не познавам човек който да не си е търсил работа в София. Също така и не познавам такъв който и да не си е намерил. Но за да бъда още по откровен, не познавам и такива които да са останали дълго там… в големия град. Лудницата, забързаният начин на живот, стреса и всичко останало не са за всеки. То не е трудно да си намериш работа в София но да живееш там… е, те това си е само за кореняк софиянци. Че то като ходиш по един час на работа и после се връщаш още толкова и като работиш по десет часа, ами то за тебе време не остава. Живота ти се превръща само в работа и сън, тук там и храна. През останалото време си проправяш път през тълпи от депресирани и стресирани хора (разбирай полу зомбита). И кой е виновен за всичко това, местната управа на малките градове и села ли? Не, не смятам че сте толкова заблудени за да си помислите такова нещо. „Упорития труд” на няколко поредни правителства ни доведе до това положение, което за съжаление няма изгледи да се оправи а само още повече да зазлява. Не че има накъде да става по-зле, какво по-зле от това да напускаме родните си градове и да ходим да си търсим работа в София, Пловдив или Варна. То не че ако тръгнем всички да работим в столицата, ще си намерим работа. Работа в София има все още за всички, понеже се намират и хора като мен които предпочитат да стоят гладни и без работа, но никога няма да напуснат родния си град (за нищо на света).