Хипнозата при животните

„Ако стават чудеса, то е само защото не познаваме достатъчно природата, а съвсем не затова, че чудесата са й свойствени.“ Мишел дьо Монтен (1580)
Въпросите, свързани със съня и хипнозата, са занимавали човека от дълбока древност. Елините са считали съня като дар от бога Хипнос, който според митологията бил син на Ереб (бога на мрачното пространство) и на Никс (богинята на нощта). Хилядолетия наред хората са се стремили да си обяснят същността на естествения и изкуствения сън. В древността митичните предания и религиозните вярвания са заемали широко място при обясняваието на тези загадъчни за времето си явления. В представите на древните хора душата напускала тялото и тръгвала да странствува по света. Сънят и съновиденията са били източник на суеверия и предразсъдъци. Едва много по-късно започват първите опити за научно обясняване на сънните състояния и на хипнозата. Един от пионерите в изучаването на хипнозата при животните е йезуитският патер Анастасий Кирхер, който през 1646 година за първи път успял да предизвика хипнотично състояние в една кокошка. Той вързал краката на кокошката, след това бързо я преобърнал и я поставил на масата, като начертал една тебеширена линия по дължината на тялото й от човката напред. Гледайки тази линия, кокошката останала да лежи неподвижна, втренчена, във вцепенено състояние. Следващите опити показали, че в случая не е необходимо непременно да се връзват краката на птицата и да се чертае тебеширена линия. Достатъчно било птицата да се обърне мигновено по гръб и за кратко време да се задържи в това положение, за да се получи същият ефект. Особено важен бил моментът на мигновеността. Впоследствие било установено, че при всяка птица може да се предизвика същото състояние, като се сложи главата й под едното крило и няколко пъти бързо се разклати, при което птицата може да се постави на земята напълно обездвижена. Този факт е известен отдавна и дори в много страни се използува от продавачите на птици по пазарите, където те нареждат гъски, пуйки, кокошки или други птици на земята, поставяйки главите им под крилата, като по този ефектен начин (в състояние на хипноза) предлагат живата стока на купувачите. Това биологично явление на сънно вцепенение (акинезия) първоначално било наречено анимален магнетизъм (от анимус— дъх, дишане), тоест отнасящо се до всички дишащи същества. Едва по-късно (през 1842 година) един английски лекар нарекъл това състояние хипноза (от гръцката дума хипнос — сън), което наименование е останало и до днес. Установено е, че в природата много представители на животинския свят (насекоми, птици, риби, раци, бозайници и други) често изпадат в хипнотично състояние. Към групата явления, свързани с хипнотичното състояние на животното, се отнася и танатозата. Това интересно биологично явление се изразява в това, че животното се „превъплътява“ в мъртво. Установено е, че танатозата служи на животните като средство за защита от враговете. Така например много насекоми изпадат в танатоза, когато са застрашени от насекомоядните птици, които в това хипнотично състояние не им обръщат никакво внимание. Така например гъсениците на пеперудите от семейство Подомерки при опасност (например при появяване на насекомоядна птица) изпадат в състояние на танатоза. Известно е, че много видове бръмбари, включително и калинките, лазейки по дърветата, при грозяща ги опасност от приближаване на врагове (най-често птици) падат на земята и изпадат във вцепенено състояние. След преминаване на опасността те бързо излизат от това състояние и продължават пътя си. В хипнотично състояние при опасност изпадат много насекоми от раздел Phasmoptera, които са растителноядни и по-голямата част от времето си прекарват върху растенията. Характерно за тях е, че те са активни тогава, когато са неактивни птиците и другите им врагове — в най-горещите часове през деня — около обед, а сутрин и привечер застават неподвижно. Така например насекомите, наречени индийски пръчици Carausius morosus, а също и Parasosibia arva при опасност се вцепеняват и тялото им заема най-причудливи форми. Най-често те застават неподвижни под формата на клонче или в „челна стойка“ на главата си, като се подпират с предните крачка, извиват задната част на тялото си и опъват нагоре задните крачка, заемайки защитна поза. Така те приличат на изсъхнала пръчица. Дори ако се откъсне някое членче от крака на „пръчицата“, тя остава в същото състояние на вцепенение. Насекомото реагира само при нарушаване целостта на нервната верига, която регулира това състояние. Това интересно защитно приспособление (изпадане в хипнотично състояние) при опасност е характерно и за много гръбначни животни и е особено изразено при птиците. Така например към това състояние понякога прибягват и врабчетата, спасявайки се по този начин от враговете си. Това несъмнено е най-ефективното средство за защита на беззащитните птици от по-силните врагове. При опасност малките на срещащата се и в нашата страна птица калугерица (Vanellus vanellus) се скриват между тревата и пръстта и изпадат във вцепенение, което заедно с тяхната защитна окраска, сливаща се с околния фон, ги прави трудно забележими. Интерес представлява и фактът, че в природата хищните животни, в това число и грабливите птици (соколи и орли), никога не нападат неподвижни животни. Рефлексът за нападение при хищниците се поражда само при виждане на ловен обект в движение (например летяща птица). Във връзка с това при някои птици през дългия им еволюционен процес са се изработили защитни рефлекси. Чувайки свистенето на връхлитащия върху тях сокол или орел, те рязко изменят посоката на полета си, приземяват се моментално и изпадат в неподвижно хипнотично състояние, спасявайки се по този начин от oпасния хищник. Неподвижност при танатоза се постига чрез рефлекторно задържане на движенията под влияние на смъртната уплаха — така наречения психогенен стрес. Известен е разказът на популярния английски пътешественик Дейвид Ливингстон, който по време на едно от своите пътешествия из Африка неочаквано се натъкнал на лъв. Хищникът се хвърлил върху него внезапно и той изпаднал в шоково състояние, подобно на това, в което изпадат животните в момент на смъртна опасност (танатоза). Ето какво разказва за този интересен случай големият пътешественик: „Лъвът отвратително ръмжеше право в ушите ми и ме удряше на различни страни подобно на териер с попаднал в зъбите му плъх. Шокът, който получих, предизвика вцепенение, вероятно подобно на това, което се появява при мишката, попаднала в устата на котка. Вцепенението предизвика пълно обезболяване на организма ми; въпреки че бях в пълно съзнание, аз не чувствувах нито болка, нито страх. Състоянието, в което се намирах, приличаше на състоянието на болен, поставен на операционната маса и намиращ се под действието на хлороформа — болният вижда движенията на скалпела, но не чувствува никаква болка. Наистина удивителното състояние, в което се намирах, в никакъв случай не трябва да се разглежда като резултат от съзнателния процес на работата на моя мозък. Това беше шок, благодарение на който страхът беше изчезнал“. Почувствувал, че тялото на човека не показва никакви признаци на живот, лъвът за известно кратко време го оставил в покой, давайки по този начин възможност на Ливингстон да дойде на себе си и да избегне грозящата го смъртна опасност. Този удивителен случай още един път доказва, че танатозата при животните е инстинктивна защитна реакция, появяваща се в резултат на смъртна уплаха пред опасността. Този случай доказва и факта, че хищниците не напада мъртвите животни, поради което в дългия еволюционен процес беззащитните животни са успели да намерят начин да наподобяват мъртвите, изпадайки в хипнотично състояние. Например обикновената водна змия, която се хвърля върху плячката си само когато тя мръдне, се оказва абсолютно безсилна пред неподвижно лежащата жаба. Състоянието на вцепененост гарантира на жабата безопасност. Но достатъчно е обаче тя само малко да мръдне и змията се хвърля мълниеносно към нея. Много видове жаби, когато забележат приближаващата се към тях змия, заемат неестествени за тях пози — изпъчват лапите си или силно се издуват и изпадат в хипнотично състояние, като по този начин се спасяват. Всред бозайниците в състояние на танатоза често изпада северноамериканският oпосум (Didelphis marsupialis), който е торбест бозайник, голям колкото катерица. Когато е преследван от хищник и няма друга възможност да се спаси, опосумът пада като мъртъв и лежи на земята със затворени очи, полуотворена уста и с изплезен навън език. Всички тези примери показват, че явленията, свързани с хипнотичните състояния на животните в природата, са свързани с безусловна изгода за тях — начин за спасяване на живота им. Тези състояния обикновено възникват при среща на слабо със силно животно като резултат на приспособителна защитна реакция от страна на по-слабото. Изпадането в хипнотично състояние (мнима смърт) е ценно биологично приспособление, което помага на много животински видове в борбата им за съществуване. Днес загадката на мнимите мъртъвци е разкрита с помощта на науката. Учените са записали на енцефалограми биотоковете от главния мозък на много животни по време на редовен сън и при симулация (хипнотично състояние). При сравняването на енцефалограмите се оказало, че когато те се преструват на мъртъвци, дейността на главния им мозък е максимална. Следователно животните през това време съзнателно действуват, за да измамят своя неприятел. В природата много видове животни втренчват погледа си в очите на плячката си, като по този начин ги хипнотизират. Така постъпват например змиите, за да улеснят хващането на набелязаната жертва (мишка, жаба, птичка). Хипнотизиращото действие на техния поглед се подсилва от внезапното разширяване на зениците им, които в спокойно състояние са стеснени, както и от движението на езичето им, при което жертвата бива хипнотизирана и става лесна плячка. Интересна борба на живот и смърт при среща в природата водят кобрата и малкото зверче индийско сиво мунго (Herpestes edwardsi), известно повече като мангуста и с това, че е невъзприемчиво към змийската отрова. Двубоят между тях е прекрасно описан в популярния разказ на Р. Киплинг Рики-тики-тиви. При смъртната схватка между тях кобрата издува шията си, издигайки високо главата си, като се старае да хипнотизира с погледа си мангустата, за да може да нанесе отровния си удар; от своя страна зверчето пък се стреми да я захапе в тилната й част — точно където е слабото й място (хипнотичната зона). Тези хипнотични зони са известни на укротителите на змии още от древни времена. Чрез натиск върху тях те хипнотизират отровните змии. Така например в Индия, Мароко и Египет за демонстрации най-често използуват кобрата. Тя внимателно реагира и на най-малките движения около нея, като застрашително раздува шията си. Ако се използува моментът, преди змията да е във възбудено състояние, и се хване зад главата, при което леко се натисне с пръст или отмерено и рязко й се нанесе удар, тя веднага изпада в състояние на вцепененост (акинезия). След това смело може да се прави всичко с нея. Във фермата за алигатори „Сан Агустин“ (САЩ) Крие Ланден използувал хипнотичната зона на алигатора, когато трябвало да извърши свободно и безопасно преглед на опасното животно. За целта точно на определено място откъм корема на влечугото той нанасял отмерен рязък удар, привеждайки го във временно хипнотично състояние. Установено е, че хипнотичните зони при различните видове животни са различни — например при бялата мечка тази зона е носът, при някои други животни е в областта на подушните слюнчени жлези и прочие. Това бе установено, след като през 1932 година швейцарският физиолог Хес при експерименти с животни доказа, че дразненето в някои зони на таламуса и хипоталамуса им довежда в някои случаи до хипнотично състояние, а в други — към извеждане от това състояние. Това откритие беше изходен пункт по-късно при обяснението и търсенето на хипнотичните зони при животните. И до днес при обездвижването, повалянето и фиксирането на животните във ветеринарномедицинската практика се използува, терминът „повал на Хес“ чрез използуване и притискане на съответната хипнотична зона. Установено е, че хипнотичното състояние при животните може да настъпи и под влияние на силни внезапни светлинни дразнения — поставяне пред очите на животното на силно блестящи стъклени кълба или призми, силно отразяващи светлината, или насочване на силен светлинен лъч в очите му. Честите нощни сблъсквания на диви зайци с фаровете на автомобилите се дължи не само на привличането на животните от светлината (фототропизма), но и на хипнотизиращото действие на светлинния лъч. По същата причина намират смъртта си и се размазват във фаровете различни видове насекоми и пеперуди. Норвежки ихтиолози са установили, че очите на гренландската акула светят. С това се обяснява странното поведение на малките рибки, които просто сами се пъхат в устата на този хищник. Със светещите си очи акулата ги привлича и хипнотизира. Описани са много случаи, когато изпаднали в беда пътешественици са се спасявали с помощта на запален огън от острите зъби на дивите зверове (вълци и други), които просто поразително изпадали от състояние на агресивност и кръвожадност в необичайно състояние на страх и омайване пред силния огън, държащ ги на почетно разстояние. Интересни изследвания върху хипнотичното състояние при някои видове животни са проведени в Ленинградския институт по еволюционна физиология и биохимия „Сеченов“. В хода на дългогодишните си експерименти изследователката Ида Карманова и нейните сътрудници изкуствено възбуждали и затормозвали дейността на оптичната система на различни животни чрез припламвания на светлина. Редуването на светлинните импулси, както се оказало, довеждало опитните животни до съноподобно хипнотично състояние, при което те губели способност да се движат, запазвайки всяка придадена им, дори и най-неестествена поза. Това явление било наречено „феномен на фотогена каталепсия“. При много безгръбначни животни също може да се предизвика изкуствено хипнотично състояние. Така например речният рак, ако се постави в положение на триножник, където за опорни точки да служат двете клещи на предните два крака и предната част на главата, което е неестествено положение за него, той изпада в хипнотично състояние. Подобен опит, само че със скакалец, бил проведен още преди 40 години от руския учен. П. Шмид. Той нарекъл това състояние каталептичен мост. Скакалецът се поставя така, че за опорни точки да служат само предната и задната част на тялото му. В средата на тялото на насекомото, което няма никаква опора, се слага камъче с тегло няколко грама. Скакалецът, който обикновено е много чувствителен към всякакви външни дразнители, като светлина, електрически ток, удари, падане и други, в това състояние на хипноза изобщо не реагира на никакви дразнители. Френският учен професор Пол Портие в своя труд „Биология на пеперудите“ описва методика за привеждането им в състояние на каталепсия. Пеперудата се поставя на гръб с разперени крилца, като при това леко се натиска с пръст върху гръдната й част, при което тя изпада в хипнотично състояние. За излизането от това състояние ученият използува силна миризма (от парфюм, оцет или горчица), на която пеперудата моментално реагира чрез чувствителното си обоняние. Като изрязвал последователно различни части на тялото й (крачка, глава и други), той установил, че органите на обонянието се намират в гръдната и коремната част на тялото, отварящи се чрез микроскопични отвори. На хипноза лесно се поддават жабите. За тази цел е необходимо да се вземе жабата с едната ръка и бързо да се обърне на гръб, след което ръката бавно се отстранява и жабата остава в това положение на масата. След настъпване на хипнозата може да се удря върху масата, без жабата да промени своето положение. Същото може да се постигне, ако жабата се подхване с два пръста зад предните крайници и внимателно се положи върху масата, като отначало се прилепват задните крайници и накрая цялото тяло. Ако жабата се подпре на някакъв предмет, тя може да остане дори в седящо положение. Излизане от хипнотичното състояние може да настъпи само при някакво силно дразнене, например ощипване на крачето. Хипнозата се постига толкова по-лесно, колкото повече преди това жабата е обръщана в ръцете, а ако няколко пъти се пусне върху земята, това състояние се постига още по-лесно. С това се създава известно объркване в регулацията на двигателните центрове. Хипнотично състояние може да се предизвика дори при октопода. Холандският биолог Тан-Кот е доказал това чрез серия от експерименти. Ученият изпитал няколко метода, от които най-успешен се оказал следният. Той поставил октопода на дланта си в положение с устата нагоре, а пипалата увиснали надолу. Най-трудното било да се удържи октоподът за известно време, докато настъпи хипнозата, в това неестествено за него положение, като в никакъв случай не трябвало да се докосват с ръка пипалата му, тъй като рефлекторно те веднага се увивали около пръстите, октоподът се възбуждал и при това състояние трудно се осъществявала хипнозата. Ако октоподът можел да бъде задържан в описаното положение достатъчно дълго време, той добре се поддавал па хипноза. Когато вече бил в хипнотично състояние, с него можело да се извършват различни манипулации, без да има опасност да се събуди. Ако в това положение се вдигнело някое от пипалата му и след това се пуснело свободно, то падало безжизнено като парче от въже. В хипнотично състояние октоподът можел да бъде прехвърляй от ръка на ръка, без да реагира. За да се изведе от хипнотичния транс, било необходимо само силно да се ощипе с хирургическа пинсета или да се приложи някакво друго по-силно въздействие.
За да се предизвика при животните хипноза, те трябва да бъдат подложени на въздействие, чийто механизъм се състои в това, че се създава бързо някаква концентрирана възбуда, около която по принципа на отрицателната индукция се създава противоположният задръжен процес. От вестибуларния апарат на животното идват импулси, които поддържат постоянна възбуда поради ненормалното положение на тялото. Задръжният процес, индуциран около възбудното огнище, най-лесно засяга двигателните центрове. Ако се намали дразненето на анализаторите, особено на зрителния, хипнозата ще бъде по-дълбока. Поради това главата на кокошката се поставя под крилото или главата на жабата се натиска да прилепне плътно към масичката. Хипнозата при животните все по-често започва да намира приложение в практиката. Например за борба с плъховете и мишките, срещу които вече почти всички средства се оказват безсилни, в пристанищата на САЩ се изпробва една оригинална техническа новост. С нейна помощ се създава плътна зона с мощни ултразвукови вибрации. Оказва се, че ултразвукът действува върху организма на плъховете и мишките като силно хипнотично средство. Гризачите стават сънливи, губят подвижността си и загиват от изтощение. Хипнозата се използува с успех в някои страни при претеглянето на живите птици в зоопарковете или при опръстенява-нето на дивите птици след хващането им. За целта при тях се предизвиква по познатия вече начин (слагане на главата под крилото и неколкократно бързо разклащане) състояние на хипноза. В това състояние с тях може да се извършват редица манипулации, без да има опасност от извеждането им от него. В последно време двама американски учени (Роналд Грубер и Йозеф Амато) съобщават за прилагане на хипнозата при зайци вместо упойка с лекарствени средства, при която често поради неточно дозиране или слаб организъм животното умира. Чрез използуване на хипнозата при заека могат да се извършват някои хирургични процедури, като присаждане на кожа, поставяне на канюла, венозни и мускулни инжекции, сърдечни пункции и други В това положение обаче задължително условие е да се пази тишина, тъй като силният шум може да прекрати у заека този хипнотичен транс. Техниката на хипнозата се състои в следното: заекът се поставя на гръб и четирите му крака се връзват за оперативната дъска. Главата на заека се хваща между дланите на манипулатора, който прилага леки кратки изпъвания, причиняващи веднага хипнотично състояние, при което животното се отпуска, диша дълбоко, частично затваря клепачите си и има втренчен поглед встрани. В това състояние операторът може да извърши всякакви манипулации — разрез на кожата, инжекция и други, без заекът да мръдне или да издаде звук. Ако един от крайниците обаче се пусне свободен или главата престане да се държи, заекът скоро излиза от състоянието на хипноза. Подобни съобщения има и за привеждането в хипнотично състояние на морско свинче, при което също могат да се извършват различни манипулации. Характерно за хипнотизираните животни е, че те показват намалена чувствителност и в зависимост от степента на хипнозата могат да понасят някои болезнени хирургични операции, без да реагират. Това хипнотично състояние на парализоподобна неподвижност, получена вследствие внезапно изгубване на мускулния тонус, учените са нарекли катаплемсична парализа. Чрез електроенцефалограми на животни в състояние на хипноза те са установили, че дейността на мозъка им в началото е активирана, но впоследствие може да се деактивира. Сърдечната и дихателната дейност се изменят в зависимост от физиологичното състояние, при което започва хипнозата, но обикновено те нарастват. Учените многократно са си поставяли въпроса, дали е възможно хипнозата при животните да се сравнява с хипнозата при човека. В същност те си приличат отчасти най-вече по отношение на силното редуциране на двигателната активност (обездвижването). Разликата е преди всичко в това, че при хипнозата на животните напълно отсъствува словесната заповед -изпълнението на нарежданията на хипнотизатора по време на хипнотичния транс, което е характерно при хипнотизирането на човека. Задълбочено вникване в явленията, свързани със съня и хипнозата, стана възможно едва след като великият руски физиолог академик Ив. П. Павлов създаде учението за висшата нервна дейност. Той и неговите многобройни сътрудници и ученици (Платонов, Бирман, Маоров и други) дадоха истинско материалистично обяснение на въпроса за механизма на хипнозата. Техните експериментални изследвания показаха, че хипнозата е видоизменен частичен сън, при който от процеса на затормозване са обхванати отделни участъци от кората на главния мозък, и че когато затормозването обхване цялата кора, това означава преминаване от хипноза в истински физиологичен сън. При хипнозата голяма част от кората на главния мозък е затормозена („спи“), освен някакъв неин участък, наречен „стражеви пункт“,който бодърствува (при хората този пункт възприема заповедите на хипнотизатора). Школата на Павлов схваща хипнозата при животните като защитен рефлекс — при опасност, когато животното не може да намери спасение нито в бягство, нито в борба, то може да се спаси единствено ако остане неподвижно в хипнотично състояние, защото движещите се предмети привличат по-лесно вниманието на хищниците, а освен това те избягват мъртвите животни. Тази неподвижност (танатоза) се постига чрез рефлекторно задържане на движението под влияние на силни психични изживявания, като силна нервна възбуда, смъртна уплаха, и е наречена от науката психогенен стрес. Плодотворните изследвания на академик Павлов и неговите последователи хвърлиха обилна светлина върху процесите, свързани със сложния механизъм на хипнозата, разкривайки големите й лечебни възможности както при животните, така и при човека. В хуманната медицина хипнозата намери полезно приложение в борбата срещу болката. Оказа се, че при дълбок хипнотичен сън отслабва много или напълно изчезва кожната чувствителност спрямо болката. Върху това свойство на хипнозата се базира използуването й при някои хирургични операции, когато наркозата е противопоказана за болния. Разбира се, хипнозата никога няма да измести наркозата от хирургичната практика. При хирургическа намеса чрез хипноза е необходим много дълбок хипнотичен сън, а той не се развива у всички хипнотизирани. Предизвиканото по пътя на хипнозата отпускане може да доведе до облекчение при мигрена, както и при болки в поясната област, които са резултат от мускулни спазми. Хипнозата се е оказала полезна и за намаляване употребата на силни болкоуспокояващи лекарства в последния стадий на рака. Податливостта към хипноза зависи от възрастта. Установено е, че особено възприемчиви са децата от 9- до 15-годишна възраст, а много старите хора трудно се поддават на хипноза. Общо взето обаче, около 96% от хората могат да бъдат хипнотизирани. Възприемчивостта към хипноза зависи и от типа на нервната им система. Впечатлителните и емоционалните хора имат богато въображение и лесно се поддават на хипноза, а хората от мисловен тип, мислещи абстрактно, отвлечено, са склонни към самоанализиране, към скептицизъм и обикновено зле се поддават на хипноза. Във Франция и САЩ хипнозата се използува успешно при лекуването на затлъстявания, като се предизвиква намаляване на апетита. В някои случаи за кратко време е постигнато намаляване на теглото със седем до десет килограма. Нерядко се постига и обратното — апетитът на изтощени хора може да се засили и да се подобри общото им състояние. Хипнотерапията също може да върне в строя алкохолиците, но само тези, които искрено желаят да се излекуват и присъединяват своите усилия към действията на хипнотерапевта. Интересни наблюдения са направили хипнолозите в областта на спорта. Те сравнително лесно премахват така наречената „стартова треска“, от която често страдат дори изтъкнати спортисти (това състояние без съмнение намалява спортните им постижения). Чрез хипноза може да се превъзмогне страхът при младите боксьори и борци, излизащи за първи път на ринга или тепиха. Чрез хипноза се лекуват главно функционални разстройства па нервната система и функционални нарушения в дейността на вътрешните органи. Хипнотерапията се използува доста успешно при безсъние и при някои кожни заболявания. Тя се прилага и при лечение на физически заболявания, в които се съдържа психичен елемент. Пациенти с възпаление на стомаха или тънките черва били обучени да отпускат тялото си по пътя на самохипнозата. Това им позволило да намалят употребата на транквилизатори и други лекарства. Хипнозата се използува и при лечение на високо кръвно налягане. За да се помогне на човек да спре да пуши, той може да бъде въведен в състояние на хипнотичен транс и да му се внуши, че навикът му е вреден за организма. След това, на кратки интервали през деня, пациентът трябва само да изпада в състояние на транс, докато загуби желание да пуши. Лекар от Филаделфия твърди, че около 40% от лекуваните чрез хипноза тютюнопушачи спрели да пушат. В последно време голям научен интерес представлява проблемът за внимателно въвеждане на информация в паметта на човека, намиращ се в състояние на хипнотичен транс, особено що се отнася до изучаването на чужди езици. Неотдавна съветски специалисти от Молдавската ССР са създали хипнотизатор, който оказва лечебно действие при много заболявания, като заекване, неврастения, безсъние, хипертония, бронхиална астма. Дори много възбуден човек под действието на този апарат бързо задремва и потъва в сън. Хипнотизаторът-автомат въздействува върху мозъка на болния чрез ритмични импулси на електрическо поле, светлина, звук и топлина и налага на нервната система и на вътрешните органи правилен физиологичен ритъм. За разлика от електросъня по време на електрохипнозата на пациента не се поставят дразнещите го електроди, а приспиването се извършва от разстояние. Сега апаратът се патентова в Англия, Франция, Италия, Япония и САЩ. Задълбочените теоретични и експериментални изследвания, както и получените практически резултати показват, че хипнозата заслужава внимание и има големи възможности за приложение в бъдеще.