Геосинклинална област (геосинклинала) е обширна морска област (пояс) в земната кора (дължина 2000 – 20000 километра и ширина 2-300 километра) с изключително активна тектонска и магмена дейност. В развитието на геосинклиналната област се различават следните няколко стадия:
Първи стадий – дъното на геосинклиналната област продължително и бавно потъва. Натрупват се до 15 километра морски утайки и от подводните вулкани се разлива лава.
Втори стадий – образуват се вътрешни подутини (интрагеоантиклинали) и депресеии (интрагеосинклинали) и се отлагат ритмични утайки (флиш). Постепенно интрагеоантиклиналите нарастват и под напора на гранитова магма големи участъци се издигат.
Трети стадий – отлагат се грубозърнести утайки и започва нагъването (тектонеза) на геосинклиналната област.
Четвърти стадий – общо издигане на геосинклиналната област и формиране на планински вериги (орогенеза). Разлива се вулканична лава.
Обикновено геосинклиналните области са разположени между платформи (щитове). Развитието им може да продължи повече от една геоложка ера, след което много от тях преминават в платформено състояние (Увалска, Апалашка геосинклинални области).