Трима филолози седнали в едно кафене

Трима филолози седнали в едно кафене в центъра на Венеция – англичанин, французин и българин. Докато си пиели кафето, започнали яростен спор. Те спорели кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. След като изслушал спорът, българинът казал:
– Каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма!
– Какви пък са тия качества? – попитали учудени другите двама.
– Кажете ми в кой друг език има двойно положително отрицание?
– Какво пък е това?
– Ами например, „Да, да…“! Също така, в българския език има минало свършено, неопределено време?
– Моля?
– Ами например, „Бил съм се бил напил“! На всичкото отгоре, българският език е единственият, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление!
Тук вече французинът се ядосал:
– Но това са пълни глупости! Я погледни това врабче! Виж го само колко е невинно. Как плахо подскача и чурулика наляво-надясно! Как е възможно, от такова прекрасно създание да направиш глагол?
Българинът, без изобщо да се възмути:
– Ами много лесно – „Да ти го начуруликам“…