Дошло време да влиза в казарма

Иванчо пораснал и дошло време да влиза в казарма. Както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл той, съблякъл се гол, както си му е реда и казал:
– Не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.
Председателя на комисията протегнал ръка към него и попитал:
– Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, да мижи, да ококорва очи…
– Нищичко не виждам…
Взели едно фенерче и започнали да святкат в очите на Иванчо.
– Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
– Не, нищо не виждам…
Излезли за малко. В коридора срещнали медицинската сестра. Казали ѝ да се съблече и я изпратили при Иванчо. Сестрата изпълнила всичко. След малко комисията се върнала при Иванчо:
– Иване, сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
– Не, нищичко не виждам…
– Не виждаш, не виждаш, ама оная ти работа сочи право към казармата…