Из дневника на един руснак

Из дневника на един руснак:
„Днес станах както винаги. За закуска си сипах си двеста грама водка и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него даваха Алла Пугачова. „Също не е зле“, помислих си аз и си допих водката. Намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох си дрехите и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. „Крим е наш!“, поздравих го аз. „Воистина е наш!“, отговори той и извади една бутилка водка за да полеем събитието. Навън беше минус 50 градуса и старата ми Лада запали чак от втория опит. Подкарах я бавно между дупките и мечките. Особено досадни са последните. Като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но те все така си обикалят около кофите за боклук. Минах покрай най-голямата дупка, на което дъно още лежи предишната ми кола. Също така има и двадесетина други. От общината чакат да паднат още пет-шест и като се напълни щели да асфалтират отгоре. Малко по-нататък чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях, че единия има лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара рушвет, но ме почерпиха една водка с кисели краставички. Дори служебната им мечка ми потанцува малко ламбада. Разделихме се като добри приятели. На работа бригадирът беше донесъл пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко и пяхме песни за войната и за победата. По някое време съм заспал. Привечер се събудих и си тръгнах за вкъщи. Навън беше минус 70 градуса и дори мечките носеха шапки и шалове. Помислих си, че е крайно време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после гледах Путин по телевизията и отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми студено и затова слязох до мазето да усиля малко ядрения реактор. Навремето го откраднах от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Е да, на няколко години трябва да му сменям урана, но пък иначе си работи добре. После посвирих малко на балалайка и си легнах. Преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…“