Диалектически материализъм

Диалектическия материализъм е наука за отношението на съзнанието към обективния материален свят и за най-общите закони на движението и развитието на природата, обществото и съзнанието; философска основа на марксизма. Диалектическия материализъм е създаден като идейно оръжие на работническата класа в борбата за победата на комунизма. Диалектическия материализъм е един качествено нов етап във философията, единствено последователен научен светоглед и най-общ научен метод за познание и преобразяване на света. Философията възниква през четиредесетте години на деветнадесети век. За основоположници на диалектическия материализъм се считат: Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Формирането му е закономерно явление, обусловено от развитието на науката и революционното работническо движение. Негови философски предпоставки са диалектиката (Хегел) и предшествуващият материализъм (по-специално на Фойербах), творчески преработени и синтезирани. В началото на двадесети век, в епохата на империализма и пролетарските революции Владимир Илич Ленин развива по-нататък диалектическия материализъм.

Формирането на диалектико-материалистическото разбиране за общественото развитие представя създаване на историческия материализъм. Диалектическия материализъм се изявява като теория на познанието и диалектическа логика. За първи път в историята на философията изяснява ролята на практиката като основа на познавателния процес. Развива се и се конкретизира под влияние на научния и обществения прогрес. Диалектическия материализъм е философска основа на програмата и на цялостната дейност на комунистическите партии.