В България думата далавера е придобила статус на нещо лошо. За бизнесмените за които се смята че се занимават с бизнес в сивия сектор обикновено се казва – „Абе занимават се с разни далавери“. Всъщност в думата далавера не се крие нищо негативно. Значението на думата далавера е извършване на търговия или някакъв алъш вериш. Самата дума далавера има два етимологични произхода. Единият предполагаем произход на думата далавера е от гръцки език – гръцката дума daraveri означава – врява, глъч, патардия. Другият евентуален произход на думата далавера е от италиански език – италианското dare avere означава вземане – даване. Без значение кой от двата етимологични произхода на думата ще приемем за първоизточник, очевидно е че значението което имаме изградено в нашето съзнание за думата далавера силно се разминава с първоначалния замисъл. На практика, когато чуем думата далавера ние подсъзнателно я свързваме с някакъв вид измама или иначе казано мушунгия. Масово в медиите думата се свързва с мръсни сделки и конспиративни замисли. Самите медии използват думата като заместител на различните видове финансови престъпления, един вид обединяващ термин на всички икономически престъпления. Само че за масовия българин нещата не стоят точно така. Средностатистическият човек в България е свикнал да използва думата далавера като синоним на „чиста печалба“. Когато обикновения българин види някой друг човек да прави каквото и да е, първото нещо което той се пита е – „Къде му е далаверата?“. Абе изобщо далаверата и движеща сила за хората в нашата страна. Тя ги крепи и им дава надежда. Надежда за един по-добър живот. Просто, съвременната икономическа обстановка в страната ни (ужким пазарна икономика но надали) е такава, че за обикновения гражданин далаверата е като спасителна сламка. Тя е нещото което го крепи в студените нощи. Самата мисъл, че с помощта на някоя далавера, човек може да върже двата края, извисява думата до небесата. Заплатата могат да ти я дадат, ама могат и да не ти я дадат, могат да я забавят с месеци и дори години (в някои предприятия в България е нормално да си вземеш през декември януарската заплата). Над далаверата обаче никой няма власт, нито работодателя ти, нито държавата, никой. Тя е вездесъща. От тъканта на далаверата са изтъкани всички слоеве на нашето общество. Далавери правят и политици и общи работници. За да направиш далавера не се изисква нито образование нито някакъв документ (по мои наблюдения и акъл не се иска но за това последното не съм много сигурен). Изобщо, като се замисля, започва да ми се струва че далаверата е основния движещ механизъм на нашата икономика и на страната ни като цяло. Ами замислете се и вие. Та дори може да се каже, че вие сте деца на далаверата. Ако майка ви нямаше далавера от това да бъде с баща ви то вие нямаше да съществувате. Самата дума далавера е обвита с голяма доза романтика. Тя може да ви даде сила да продължавате напред дори и в най-трудните моменти. Съвсем по различен начин звучат изреченията – „Давай, има работа за вършене“ и „Хайде, голяма далавера ни чака“. Когато чуем първото и ни се приспива а второто, второто направо ни кара да подскачаме от вълнение при мисълта за евентуалната далавера. Изобщо в ушите на българина, думата далавера звучи като име на някаква богиня и сякаш дори и в това има някаква далавера.