Категория: Растения

По различните краища на България, гъбата пачи крак е известна с най-различни имена като лаберка, дивисилка а някъде и викат даже и жълтурка. Гуглата на една възрастна гъба пачи крак достига размери от порядъка на шест, седем че дори понякога и осем сантиметра и откровено си наподобява на фуния (има отчетлива форма на фуния с която се набива на очи от голямо растояние). Независимо дали е пролет, лято или есен, гъбата пачи крак може да бъде открита в различните видове гори (и във иглолистни и в широколистни). Пачия крак е една доста лесна за сушене гъба, на практика не е нужно да я третирате с нищо, просто я оставете да съхне. Единствения недостатък на гъбата пачи крак е, че е малко по-твърда от нормалното и поради тази причина се налага да се обработва термично малко повече от останалите видове гъби. Също както повечето видове гъби, пачия крак също има свои потенциални отровни двойници. Един от тях е отровната горчива миризливка. Горчивата миризливка се среща обикновено (даже може да се каже САМО) върху изгнила дървесна маса, докато пачия крак расте само и единствено върху почва. Другият двойник е лъжливият пачи крак но той на практика не е отровна гъба и едва ли някога ще разберете дали сте яли такава (само много опитен гъбар може да разпознае двете гъби понеже те са почти един и същи биологичн вид).  Гъбата пачи крак е подходяща за приготвяне по всякакви начини но класика си остава сготвянето на тиган с малко масълце (накрая можете да добавите и малко готварска сметана, копър и черен пипер на вкус). Сещам се за една също не лоша рецепта за приготвянето на гъби пачи крак с чесън. За целта ви трябват едро нарязани гъби пачи крак, които се пържат десетина минути на бавен огън, после се добавя една чаша вода и се задушават малко. После изсипвате една кофичка сметана, добавяте малко едро нарязан чесън и накрая посипвате с копър.

 

Гъбата кладница е една от най-лесните за култивиране и отглеждане гъби. Кладницата е доста разпространена гъба както по света така и в нашата страна. Мястото където трябва да я търсите е в гората, по-точно в широколистните гори. Ако знаете за някое място в гората където има прясно сечище, издебвайте времето да стане леко дъждовно, нарамвайте раницата и тръгвайте на лов за гъби. Времето за търсене е предимно през есента и понякога и в началото на пролетта (но по-рядко). Гъбата кладница е бяла на цвят а самото месо на кладницата е малко жилаво и няма някакъв специфичен вкус или аромат по който да се разпознае. Пънчето винаги израства от дърво и никога не е свързано с гуглата на гъбата в средата. Гъбата кладница може да си я мариновате, да си изпечете на скара, но в никакъв случай не се опитвайте да я сушите. Понеже няма специфичен вкус можете да я използвате за направата на псевдо дроб сърма или пък просто да си я задушите в едно тиганче. Друг вариант е да вземете една тава, да наредите гъбите вътре, да сложите отгоре им масло, да ги полеете с биричка и да ги оставите вътре да се опекат. Някои твърдят че тази гъба е много жилава и преди да се започне да се готви ястие с нея е добре да се свари. Лично аз не намирам гъбата кладница за жилава ни най-малко. Едно от предимствата на гъбата кладница е че няма ясно изразен двойник. Ако пък сте вегетарианец, гъбата кладница ви дава превъзходния шанс да си направите шкембе чорба, в която обаче вместо шкембе поставяте нарязани парчета от гъбата. Вкуса е почти същия а вие не изневерявате на „религията“ си. Страхотно, нали! Само не трябва да забравяте че шкембе чорбата (независимо каква е тя, истинска или имитация от гъби) се яде с люто и със смес от чесън и оцет. Също така не пропускайте да си вземете и бира защото шкембе чорба без бира не е шкембе чорба.

 

Гъбата манатарка или по известна като обикновена манатарка е една от най-често срещаните и най-разпространени ядливи гъби на територията на почти цялата страна. Другите имена с които тази гъба също е известна са, „маматарка”, „меча гъба” и още и „самунка”. При малките и още неразвити манатарки, гуглата има топчеста форма (силно е заоблена). При големите индивиди тя е разперена и достига диаметър до тридесет сантиметра. Ако обърнете гуглата и, няма да видите познатите ви от други видове гъби ламели а ще видите тръбички с дължина между един и пет сантиметра. Самото пънче на манатарката има леко яйцевидна форма в основанието си и е почти право в най-горната си част. Ако нараните месото на една манатарка, неговият цвят няма да се промени ни най-малко (по принцип е бяло, доста плътно). Това е една ужасно вкусна и хранителна гъба и поради този факт е може би най-събираната от всички гъбари в България. Обикновената манатарка има много общи белези с другите видове манатарки (борова, бронзова, хлебна, лятна) и е изключително лесно тя да бъде сбъркана с тях. Към рода Boletus, към който принадлежи обикновената манатарка спада и дяволската гъба (счита се за отровна, но в някои страни я консумират след много продължителна термична консумация, колкото и откачено да ви звучи). Ето и белезите по които можем да различим обикновената манатарка от дяволската гъба. На дяволската гъба тръбичките под гуглата са червени и при нараняване на местото, започва да си променя цвета (започва много очевидно да посинява и то го прави много бързо). Изобщо като цяло не ви препоръчвам да събирате гъби чиито цвят се променя при нараняване (повечето отровни гъби посиняват при нараняване). То като се замисля по-сериозно, изобщо не ви препоръчвам да събирате диворастящи гъби. Самото място на което трябва да търсим манатарките, това са горите (широколистни и иглолистни, като в различните видове гори е вероятно да намираме различни видове манатарки). Времевия интервал през който трябва да се ходи за тази гъба е от началото на месец май, до средата че и даже края на месец ноември (като разбира се е нужно времето да бъде топло и най-вече дъждовно).

Наскоро си купих от кауфланд едно растение – фикус Жен-Шен. Представлява присадено клонче от Жен-Шен върху някакъв странен корен. Самия корен стърчи доста интересно от саксията. За тези от вас които също са си купили такова растение или просто им е интересно да научат нещо за неговото отглеждане ето и малко данни за него.

Фикусът Жен-Шен се нуждае от много пространство и достатъчно количество светлина. Поливайте го много внимателно като също така трябва да се съобразявате и със сезона. През лятото поливайте по често а през зимата много рядко. Торете често и през равни интервали от време. Премахвайте навреме ненужните издънки защото те развалят естетическия вид на растението. И накрая, но не на последно място – не забравяйте че това растение е изцяло за декорация. Не си и помисляйте да консумирате някаква част от него, по какъвто и да било начин.

Ето го и самото растение: