Категория: Личности

В гръцката митология Едип е син на тиванския цар Лай. Още като новороден, Едип е подхвърлен в планината Китерон по заповед на царя Лай, на когото била предсказана смърт от ръката на сина му. Едип е прибран и отгледан от овчари. По-късно, без да знае, Едип убива баща си, станал цар на Тива (понеже решил загадката на сфинкса) и се оженил за майка си Йокаста. От нея той имал двама синове – Етеокъл и Полиник. Според легендата, когато Едип научил истината, избол очите си и отишъл в изгнание а майка му се самоубила.

Аристофан (445-375 година преди новата ера) е древногръцки поет комедиограф. Аристофан е представител е на „старата“ комедия, третираща актуални въпроси от обществения живот. Той критикува слабостите на атинската демокрация през пети век преди христа и нейната войнствена политика. Творбите на Аристофан са остро сатирични и имат голямо поетическо въздействие. От 4 творби до нас са достигнали едва 11 комедии изцяло: „Ахарняни“ (425 година преди новата ера), „Облаци“ (423), „Оси“ (422),“Мир“ (421), „Птици“ (414), „Лизистрата“ (411), „Богатство“ (388) и други. Освен тези цели творби на Аристофан, до нас в днешни дни са достигнали и около 900 малки фрагмента от неговото творчество.Първата си пиеса („Пируващите“ – не е достигнала до нас) Аристофан пише още преди да навърши двадесет годишна възраст (пише я под друг псевдоним). Основно в пиесите си Аристофан осмива известни атиняни като излага на показ и се надсмива над тяхното поведение.

Есхил (525-456 година преди новата ера) е старогръцки поет и автор на трагедии. Есхил въвежда втори актьор в гръцката драма, дава предимство на диалога и разширява възможностите за драматични сблъсъци. Есхил е написал около деветдесет трагедии, от които са запазени седем:“Молителките“, „Перси“, „Седемте против Тива“, „Прикованият Прометей“и трилогията „Орестия“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“). Най-особено значение от творбите на Есхил имат:

• „Перси“ – възхвала на атинската демокрация
• „Прикованият Прометей“ – образ на борец за прогрес

Ученик на Есхил е самия Софокъл, който през 468 година преди новата ера се изправя срещу него в драматическо състезание и побеждава. Приживе е отличаван цели тринадесет пъти с престижната атинска награда „Най-добър трагически поет“.

Николай Василиевич Гогол (1809-1852 година) е руски писател критичен реалист. Във „Вечери в чифлика край Диканка“ (1831-1832 година) се преплитат романтични и реалистични елементи, използвани са мотиви от украинския фолклор. Съвременните теми Николай Гогол разработва в сборника „Миргород“ (1835 година) и „Арабески“ (1835 година). Николай Гогол рисува духовната пустота на дворянството и чиновничеството, смазаните от живота в йерархическото общество „малки хора“, за които пише с тъжен хумор, със „смях през сълзи“. В комедията „Ревизор“ (1836 година) и в романа-поема „Мъртви души“ (1842 – 1852 година) – връх на творчеството му, Николай Гогол се изявява като крупен реалист и сатирик. С голямо художествено майсторство Николай Гогол рисува руската действителност и разобличава помешчическата класа и крепостничеството. Други произведения на Николай Гогол са комедията женитба (1842 година), „Избрани места из преписката с приятели“ (1847 година). Утвърждава демократичните и хуманистичните идеи и оказва въздействие на реалистичното развитие на руската литература, театър, живопис и музика.

Фернандо Магелан (Magalhaes – 1480 – 1521) е португалски мореплавател. Ръководи експедиция, извършила първото околосветско плаване (1519-1522) и установила кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. С цел да открие западен път към Молукските острови Фернандо Магелан тръгва от испанското пристанище Санлукар, заобикаля Южна Америка, пресича Тихи океан и достига Филипинските острови, където е убит. Останалите от експедицията продължават през Индийския океан и се връщат през 1522 година в Санлукар. На името на Фернандо Магелан е наречен проток (Магеланов проток).

Магелановият проток се намира между материка Южна Америка и архипелага Огнена земя. Магелановият проток съединява Атлантическият океан с Тихи океан. Магелановия проток е с дължина 583 километра, ширина 3,3 – 50 километра и дълбочина 1170 метра, а на фарватера най-малко 31 метра. Магелановия проток е изпълнен със заливи и острови. наблюдават се чести мъгли които правят плаването опасно и рисковано. Магелановия проток е демилитаризиран и интернационализиран през 1881 година.