Категория: Финанси

Минимален капитал за регистриране на ЕООД/ООД

След последните промени в търговският закон през 2010, минималният капитал необходим за регистрация на дружество с ограничена отговорност беше сведен от 500 лева до само 2 лева. Този ход направи извършването на бизнес под формата на ЕООД или ООД доста атрактивна сред предприемаческите среди. Чисто теоретично вече го няма изискването, в набирателната сметка необходима преди учредяване на дружеството да има учредителна сума в порядъка на минимум 500 лева а можем да минем и само с 2 лева (дали това е добра идея ще разберете по-късно). Учредителната сума в набирателната сметка се нарича още и рисков капитал. Това всъщност е капитала който инвеститорите (съдружниците в дружеството) са готови да рискуват за да печелят пари. С други думи този капитал ще финансира бизнес начинанието с помощта на което съдружниците смятат да изкарват пари.

Защо не е добра идея да регистрираме дружество с ограничена отговорност с капитал от 2 лева?

Нека да дадем да пример с фирмата на младия предприемач господин Търгашев (всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни). Та господин Търгашев е крайно решен да си регистрира една фирма, защото чул, че само с 2 лева може да се регистрира ЕООД. Неговата „гениална“ идея била да купува мляко от млекопроизводителите, да го прави на кисело мляко, сирене и кашкавал в мандрата си и да печели от последвалата продажба. Още веднага след като регистрацията на дружеството на господин Търгашев станало факт, той се сблъскал и с първия си проблем. Проблема бил доста елементарен на пръв поглед, но той бил само началото от серия други проблеми от същото естество. Самия проблем бил, че след регистрацията на самото дружество се наложило да бъде закрита набирателната сметка и да бъде открита такава разплащателна на името на дружеството. Таксата за закриване на на набирателната сметка била 10 лева а таксата за откриване на нова разплащателна сметка била 5 лева (да не говорим за минималния неразполагаем остатък който голяма част от банките искат да бъде оставен в сметката). Сами се сещате обаче, че с капитал от 2 лева дружеството нямало как да си го позволи. Единият вариант бил да се свика Общо събрание на дружеството и да се гласува внасянето на необходимите допълнителни финансови средства (нужни са покани до всички съдружници в 7 дневен срок преди самото Общо събрание). Но проблема не бил само в банковите сметки! На дружеството му били нужни офис консумативи, касов апарат, счетоводна книга (то и счетоводител си трябва) и какво ли още не. Е, разбира се господин Търгашев решил, че може да прескочи тези процедури и да извади парите от своя джоб, но от юридическа гледна точка нещата не стоят точно така. На практика подобен ход се разглежда като търговска сделка между господин Търгашев (предоставяне на заем) и представляваното от него дружество, а както всички знаем тези сделки не са безвъзмездни. Господин Търгашев трябвало да начисли лихва на парите които бил дал на собствената си фирма и да плати данък доход после върху същата тази лихва (да не говорим, че дружеството продължава да му ги дължи тези пари). Та така, първо се прави бизнес плана и се изяснява от какъв капитал се нуждае дружеството и при регистрацията му се внася целият този необходим капитал.

Ако все пак сте дебела кратуна и искате да регистрирате дружество с капитал 2 лева?

Е, в такъв случай вие си знаете най-добре, но по-добре вместо 2 лева внесете поне 20. Така ако по-късно решите да вкарате в бизнеса свой съдружник (или няколко съдружници) ще можете да му продадете част от дяловете (с 2 лева капитал няма как да стане тази работа) и няма да се налага да внасяте допълнително капитал само заради това.

Винаги съм се чудил, защо брокерите искат комисионна и от продавача и от купувача. Та нали в крайна сметка това, че продавача е избрал да ползва услугите на някой брокер (агент по продажбите на недвижимо имущество) не означава, че и купувача трябва да ги ползва. Какво всъщност получава купувача срещу парите за комисионната която плаща? Така като гледам, нищо. Купувача няма сключен договор с брокера. На практика може да ползва услугите на друг брокер който да го представлява като купувач. Но защо изобщо трябва да ползва нечии услуги. Работата на брокера е да защитава интересите на своите клиенти. Когато и купувача и продавача плащат комисионна на брокера, то излиза, че и двамата са му клиенти. Следователно брокера е длъжен да защитава интересите и на двете страни. Проблема е там, че двете страни са в положение на конфликт на интереси и се получава парадоксалната ситуация, че брокера взема едни пари за една работа която по дефиниция е невъзможно да бъде свършена. Но нека не навлизаме в полемики. Нека вземе за пример следната ситуация. Вие решавате да си закупите жилище. Ровите се из интернет пространството и откривате интересна обява. Обаждате се и отсреща ви отговаря услужлив брокер. Разбирате се за време и място за оглед и се срещате. Харесвате жилището и решавате да го купите. Тогава брокера ви заявява, че трябва да му платите комисионна. Вие обаче му заявявате, че ще ползвате услугите на друг брокер. Първия брокер няма как да ви иска вече комисионна, понеже това е в правото на вашия брокер (този който ще защитава вашите интереси). И нека тук чисто хипотетично допуснем, че в ролята на ваш брокер вие наемете … самия себе си. Какъв е проблема? Така или иначе като свой брокер вие няма да имате никакви задължения. Не, че съм скръндза и не искам да давам пари за брокер. Не ме разбирайте погрешно. Просто не обичам някакви селски тарикати да ме правят на глупак и да ме карат да им давам купчина пари за услуга която реално не са свършили (дори е невъзможно да свършат). Те реално не ти дават нищо насреща. Дори е поемат отговорност ако след сделката имате някакви проблеми с имота който сте закупили. Защитават интересите на продавача а искат пари за комисионна от вас. Ако продължават да работят така са обречени да отпаднат от веригата по чисто естествен път. И ако питате някой брокер за какво ви иска комисионна и той ви каже, че комисионната е за това че брокера е проверил документално имота, не му вярвайте. Повечето брокери си нямат и на идея какво продава клиента им. Това са просто едни хора които пускат обяви по сайтовете. Сякаш продавача не може да го направи сам. Тези които са глупави и некадърни и искат да ползват услугите на брокер при продажбата на имот, ще му плащат те комисионните.

Напоследък стана популярно да се пазари на едро от чуждестранни сайтове и после да се препродава с голяма надценка из родното интернет пространство (OLX.bg, Bazar.bg, alo.bg). Видял някой, че в магазина даден артикул струва 30 лева а в eBay например същата стока е 5$ и юрюш да поръчваме и да препродаваме. Ние да не сме по-прости от търгашите? Да, ама не. Голяма част от хората не си дават сметка, че в магазина цената може да е висока но и голяма степен оправдана. Вносителя на дадената стока е платил мито и ДДС и също така плаща наем за помещението в което продава, заплата на продавачите, ток, отопление (охлаждане), данъци, счетоводители и какво ли не още. Но защо да не купувам артикулите за 5$ и да не ги продавам после за 20 лева? Така хем ще принуждаваме търговците да свалят цените и да не ни правят на луди, хем ще правим добри пари заради по-добрия оборот (хората ще купуват повече от нас понеже продаваме по-евтино).  Лошо няма, но това е незаконно. Да, точно така. На практика за да се занимаваме с такава дейност трябва да си направим фирма, да чукаме касови бележки при всяка продажба, да плащаме данъци и респективно да ползваме услугите на счетоводители. Тогава обаче продавайки на 20 лева ние ще продаваме на загуба или поне няма да имам никаква печалба. Сега разбрахте ли защо в магазините евтините китайски стоки струват много повече? Другия път когато видите някой да продава стока някой български сайт, която е на цена почти колкото тази в магазина, го питайте дали ще ви прати заедно със стоката и касова бележка и дали ще ви даде гаранция.

Може би фотографията ви е хоби? Ако е така защо да не превърнете хобито с в начин за изкарване на странични доходи? Най-хубавото при това разбира се е, че не се налага да работите за тези допълни доходи, понеже на вас фотографията ви е хоби а хобитата са неща които се предполага че ви харесват и вие не би трябвало да ги възприемате като работа а като начин за разпускане. И така, и без това в свободното си време разпускайки си цъкате с вашият фотоапарат, защо да не започнете да продавате снимките си в сток агенциите? Ако вече сте решили да се занимавате с продуктова фотография, следващата стъпка е да изберете подходяща сток агенция. няма да ви разяснявам коя е сток агенция е подходяща за вас, защото това зависи от това какъв тип са преобладаващите снимки в портфолиото ви. Само ще ви упътя към най-големите агенции за сток фотографии. Това са: Shutterstock, iStockphoto, Fotolia, Dreamstime и 123rf (последната не ви я препоръчвам).

Лично моите впечатления са че за да започнете да продавате в Shutterstock, iStockphoto илиFotolia ще ви е необходимо много добро портфолио с което да киандидатствате и да ви одобрят. Хубавото на Dreamstime и 123rf е, че там няма процедура по кандидатстване, направо качвате снимките си и чакате одобрение. 123rf се славят с това, че приемат всякакви снимки, но за сметка на това пък почти нищо не се продава там. Dreamstime пък одобряват сравнително трудно снимки но пък и там продажбите са на доста високо ниво. Лошото на Dreamstime е че се чака по над десет дни за одобрение на снимка.

Лично аз своя старт в сток  фотографията направих с компактен фотоапарат – Nikon Coolpix L810. Агенцията която избрах беше Dreamstime и понеже нямам много свободно време реших да стана ексклузивен към тях и да не се занимавам с други агенции. Ексклузивността ми даваше по добри позиции на снимките ми в търсачката и по високи цени при продажба, като отделно ексклузивните фотографи получават по 20 цента за всяка одобрена снимка.  Снимките които бяха правени на ярка дневна светлина бяха одобрявани на не повече от 40% и то след доста сериозна намеса с фотошоп и лайтрум. Снимките снимани на слаба светлина бяха отхвърляни на почти 100%. До тогава си мислех, че снимките ми са страхотни (те изглеждаха такива). Изведнъж обаче, озадачен от многото отхвърляния на наглед съвършени снимки, реших да си разгледам снимките на 100% кроп (зуум на 100%). Тогава и осъзнах, че работата няма да стане така. Качеството беше направо отвратително, а на сток агенциите им трябват изображения с изключително добро качество. Тогава реших да премина на DSLR камера и си купих един употребяван Canon 450D с китов обектив 18-55mm. След тази моя инвестиция, почти всички качени снимки бяха одобрявани. Само за няколко месеца успях да си избия инвестицията и в момента се радвам на постоянен доход от моето портфолио. Разбира се продължавам да снимам в свободното си време и да качвам снимките си за да поддържам приходите и дори да ги увеличавам (ако не качвате постоянно снимки размера на приходите ви постоянно ще намалява). От време на време инвестирам и в допълнителни екстри като нови обективи, стативи, светкавици, осветление, лайтбоксове и други глезотии. Никога нямаше да задълбая толкова навътре във фотографията ако не бяха сток агенциите, защото просто нямаше как да си позволя скъпо струващата техника.

Що е то биткойн и има ли той почва у нас?

Биткойн (BitCoin) е названието на една от най-популярните криптовалути в днешно време. За целта е нужно първо да си изясним какво всъщност представляват криптовалутите. Това са виртуални валути, децентрализирани, разплащанията стават посредством интернет, без наличието на какъвто и да било сървър (peer-to-peer), схема силно наподобяваща торентите. Самият биткойн представлява криптирана числово-буквена поредица (256 битов код – SHA-256 хеш).

Как можем да се сдобием с биткойни?

Има два начина да се сдобием с биткойни. Единия е като си ги купим, а другия е като си ги „изкопаем“ сами, с помощта на нашия компютър. Темата с копаенето е доста обширна затова няма да се спирам на нея а само ще ви спомена кои са основните начини за копаене на биткойн (това важи и за другите криптовалути). Тези начини са:

• процесорно копаене (един или повече)
• копаене с видео карта (една или повече)
• копаене с хард диск (сравнително нов начин на добиване на криптовалути, при който изчислителната мощност не е от значение а само големината на хард диска. Първо софтуера прави плотове на хард диска и после започва самия процес на копане на биткойн)
• копаене със специализиран хардуер (например ASIC устройства оптимизирани специално за биткойн)

При всички методи трябва да се съобразим с едно основно нещо, а именно консумацията на ток. За да има далавера от добива ни на биткойн, е от особена важност добива ни да е по-голям от разхода ни за ток (и евентуално други консумативи). Интересното в цялата схема е, че трудността на добива на биткойн расте паралелно с добиването му. В началото добива е ставал супер лесно дори и със слаби домашни компютри. Тогава и цената му е била нищожна. С 10000 биткойн хората са си купували пица. В днешно време сложността се е вдигнала драстично (сложността расте с решаването на всеки следващ блок и отделно след определено време добива пада наполовина – в момента на писане на статията добива от един блок е 50 биткойна) и на практика добива с процесор е абсолютно не рентабилен, а добива с видеокарти едва изкарва за да се покрие тока. Цената на един биткойн в днешно време обаче също се е вдигнала и на моменти минава 1000$. Скоростта на даден хардуер за копане на биткойн и други криптовалути се измерва в  – гигахеш. Освен самостоятелното копане на биткойн, можете да копаете съвместно с други ентусиасти в така наречените басейни (pools) за копаене на биткойн. Там след решаване на всеки блок, участниците получават своя дял, в зависимост от производителността която са вложили в копаенето. В крайна сметка, без значение как ще се сдобиете с биткойни, вие трябва да имате свой виртуален портфейл в който да ги сложите. Създаването на такъв е изключително лесно и не отнема много време.

Има ли бъдеще биткойн?

От една страна биткойн е страхотна идея. Това да имаш децентрализирана световна валута, чийто курс да не се влияе от страната която я печата е нещо страхотно. На практика системата работи безотказно (поне до сега не е намерен пробив в нея). Интересното обаче е, че никой не знае кой е автора на цялата тази схема (дори само малкото му име или прякора). Навремето човек с прякор Сатоши Накамото е написал статия в която е показал идеята си за биткойн на бял свят, но не е ясно дали всъщност той е и създателя и. Дали това не е само една пародия, само един опит на някой хакер да се надсмее на икономическия модел господстващ в момента в света? Дали създателя му не е оставил някаква дупка в системата, чрез която да се възползва от нея в бъдеще? Кой знае, важното е, че за момента всичко си е на мястото и биткойн все повече започва да навлиза в нашето ежедневие. Дори вече в България се появи първия битомат – банкомат специализиран само за биткойн (засега е само еднопосочен – вкарваш пари и получаваш биткойни).

Сигурна ли е валутата биткойн?

Основния проблем при повечето криптовалути е, че няма как да сте сигурни дали с едни и същи пари не се правят няколко сделки. Този проблем се поражда от липсата на централизиран регистър, в който да се вписват всички сделки с криптовалути. При биткойн обаче този проблем е решен направо гениално. Когато вие правите транзакция чрез вашия електронен портфейл, тази транзакция се изпраща до всички копачи на биткойн по света в рамките на няколко секунди до минута. Така хиляди компютри по света са известени за вашата транзакция и я вкарват в един голям блок от транзакции. Ролята на биткойн копачите е, със своята изчислителна мощност да решават тези блокове, гарантирайки по този начин сигурността на биткойн криптовалутата. Освен наградата (към момента 50 биткойна и намаляваща на п0ловина за всеки четири години) за решаването на даден блок, копача получава и всички комисионни за транзакциите плащани по сделките. Системата биткойн е така измислена че максималния брой биткойни който може да бъде достигнат е 21 милиона. След това системата няма да дава биткойни за награда за решаване на блок а наградата ще е само събраните комисионни (а те ще са предостатъчни поради големия обем на търговия с биткойни който се очаква да има в бъдеще).

Може ли биткойн да измести другите валути напълно?

Е тука отговора е АБСОЛЮТНО НЕ. Понеже принципа на биткойн е такъв, че на всеки десет минути се създава нов блок от транзакции, който чака да бъде решен (верифициран) от биткойн копачите по света, следва, че времето за една транзакция може да достигне до десет минути. Нали не си представяте да отидете в магазина и да платите на касата с биткойн и цялата опашка да стои и да чака блока с вашата транзакция да бъде решен и плащането ви да бъде отчетено? Това звучи направо абсурдно. Биткойн е удобна когато става въпрос за плащане при сделки в които не се изисква то да стане моментално (например ако си купувате кола или къща). Това въобще поставя под съмнение ликвидността на биткойн валутата, но това е друг въпрос. Практиката показва, че засега доверието на хората в биткойн расте с всяка изминала минута и се очаква и занапред да е така. Докато войните и колапсите в световната икономика диктуват възхода и паденията на другите валути, биткойн е напълно имунизиран от такъв род влияние.