Категория: Домашни любимци

Не е лесно да си тъп! То е същото като да си умрял – всички го знаят само ти не. Това важи с пълна сила за индивидите които са решили, че няма проблем да пускат кучетата си да се разхождат свободно на воля из населените места. На тези хора грам не им минава през кратуните, че от една страна излагат здравето на околните на опасност (тъпи извинения от рода на – „ама то не хапе“ са абсолютно безпочвени защото освен да ухапят някого, кучетата могат да изкарат акъла на някое дете) а от друга страна рискуват здравето и живота на своите домашни любимци (виждал съм улични кучета да пресичат на пешеходни пътеки и да се оглеждат преди това, но се предполага, че кучетата на тъпи собственици са също толкова тъпи). На практика пускайки кучето си да се разхожда без каишка, собственика рискува не само живота и здравето на домашния си любимец ами и своя. Въпрос на шанс е кучето да изкара акъла на детето на някой или пък (не дай си боже) да изкара акъла на някоя бременна жена и тя да пометне и тогава собственика олигофрен допуснал това да се случи да бъде обесен на червата на собственото си куче  (това е оптимистичния и най-малко болезнен за собственика на кучето вариант). Защото, кажете си честно, ако видите някое куче което се разкарва без каишка да се нахвърля на детето ви, как ще реагирате срещу собственика му (след като първо спасите детето си, разбира се). Каквато и глоба да наложат за подобно безхаберие общините, докато не се криминализира това деяние, по пътищата ще продължат да се разкарват кучета без каишки и нещастните случаи ще се множат (така ги водят, а иначе са си престъпна небрежност, а лично според мене са си нанасяне на телесна повреда и опит за убийство от хулигански подбуди). Чисто превантивните мерки за справяне в такива ситуации, които аз съм предприел са, че винаги нося в мене нож (сгъваем Ganzo Tanto G-714) който мога да извадя и отворя за около секунда и газов пистолет Zoraki 914 зареден по следния начин (Халосен патрон, PV Supra, PV, CS, CN, PV, CS, CN, PV, CS, CN ). Първият изстрел е предупредителен (затова и патрона е халосен) като се надявам кучето да се изплаши от звука на самия изстрел. Следващите са комбинирани по тройки (коктейл), понеже няма как да знам дали ще ми изскочи човек или куче (PV или техническия лют пипер – (Нонивамид – C17H27NO3) е перфектното вещество при защита от кучета а CS и CN са задушливи газове влияещи само на хората). Така или иначе ако кучето ме захапе, това ще е само веднъж (ще му е трудно да ме захапе пак, след като му забия ножа в тила), въпроса е какво ще се случи със собственика му в последствие (в състояние на афект хората правят доста странни неща). Та това е моето виждане по въпроса, ако вие имате свое, ето тук е темата по въпроса с кучетата без каишки в нашия форум в която можете да коментирате това.

Доста пъти съм чувал някой да казва, че не може да отглежда птици като домашни любимци понеже сърцето му се къса като ги гледа затворени в клетка. То хубаво, ама някои хора изобщо не си дават сметка, че птиците които ние гледаме в клетки не са хванати свободно летящи индивиди ами са се излюпили в същите тези клетки. На теория ако пуснете една домашна птица (например някой папагал) на свобода, шансовете му да се приспособи към околната среда и да живее без ваша помощ са минимални. Но защо да го правите? Да не би да си мислите, че пускайки го на свобода ще го направите щастлив? За колко време? Направете следния експеримент. Пуснете папагала си да излезе от клетката. След това вземете клетката и я отнесете в някоя друга стая. Изчакайте така известно време. Когато папагала ви огладнее и ожаднее ще кацне на мястото където е била клетката и ще започне да се чуди къде е тя. След като не я намери ще започне да издава най-различни звуци които определено показват че той е тъжен. Не бързайте да му връщате клетката. Почакайте така около половин час. След това му върнете клетката и вижте с каква скорост папагала ви ще се върне в нея. После колкото и да му държите вратичката отворена той няма да излезе отново (от страх да не му изчезне пак клетката). Според мен това напълно доказва, че за една домашна птица клетката е по-ценна от свободата. Явно домашните птици имат коренно различна ценностна система от свободните си събратя. Свиквайте с това.

Гълъби (Columbiformes) са от разред птици. Тялото на гълъбите е средно голямо, достигащо дължина до 75 сантиметра. Човката на гълъбите е с мека восковица. Има около 290 вида гълъби, като този вид се е разселил по почти цялата суша. В България се срещат основно пет вида гълъби:

• див гълъб (скален) – прародител е на домашния гълъб.
• дивяк и хралупар – прелетни гълъби
• гугутка
• гургулица

Видовете гълъби които населяват територията на България са предимно прелетни. Хранят се предимно с растителна храна и много рядко си хапват насекоми. Изкуствено са селекционирани много породи гълъби, като в някои страни дори се отглеждат и със стопанска цел – за месо. В миналото гълъбите са се използвали за пренос на пощенски съобщения (пощенски гълъби).Гълъбите са моногамни птици и е често срещано явление една и съща двойка да се наблюдава заедно в продължение на няколко години. В природата в зависимост на количеството налични запаси от храна гълъбите могат да се размножават както сезонно така и целогодишно. Средната продължителност на живота на гълъбите е между пет и десет години а рекорда по продължителност на живота на гълъб е малко над деветнадесет години.

Известно е, че проявените болестни симптоми не представляват самостоятелно заболяване. Те са само признаци които могат евентуално да ни насочат към самото заболяване на кучето. Диагностицирането се състои в способността да се определи болестта по нейните симптоми и да се приложи навременно лечение. Това обикновено се извършва от ветеринарен лекар, но в много случаи притежателите на кучета, в зависимост от познанията и опита си, могат и сами да разпознаят някои заболявания, които се проявяват чрез ясно изразени признаци или, в най-лошия случай, да ги насочат към оипределено заболяване. Ето защо всеки собственик на куче трябва добре да познава описаните по-долу болестни симптоми:

Хрема – простуда, пневмония, алергия, гана, наличие на паразити в носа, рибно отравяне (заразяване с микроорганизми, обитаващи риби от семейство Сьомгови).

Затруднено дишане (особено след физическо натоварване) – плеврит, пневмония, сърдечна недостатъчност, анемия, наличие на сърдечни хелминти.

Лош дъх в устата – зъбен камък, пиорея, гнили или разклатени зъби, язви на лигавицата на устаната кухина, запек, старчески явления, бъбречни заболявания, рак, инфекция в носа, възпаление на венците.

Кашлица – бронхит, ларингит, фарингит, пневмония, плеврит, бронхиална астма, сърдечно заболяване, трахеит (всяко едно отези заболявания или всичките заедно могат да възникнат при гана, а също като усложнение след нея), лъжлива гана, хелминти.

Затруднено гълтане – наличие на хелминти (вътрешни паразити) или на чуждо тяло в гърлото, тонзилит (възпаление на сливиците), лъжлива гана.

Слюнкоотделяне – увреждане на езика, устните и устната кухина, отравяне, енцефалит, ужилване или ухапване от насекоми, забиване на трънчета или дребни отчупени парченца в лигавицата на устата, бяс.

Пресипнал глас (прегракване) – ларингит, фарингит, тонзилит, наличие на чуждо тяло в гърлото, бронхиална астма.

Обложен език – диспепсия, стомашно възпаление, гана, възпаление на жлъчката, чернодробно заболяване.

Възпаление на очите с изтечения от тях – конюнктивит, гана, алергия, попадане на чуждо тяло (прашинка).

Повръщане – попадане в стомаха на отровни растения, „морска болест“ (при транспортиране по море или с автомобил), наличие на чревни хелминти, отравяне, мозъчен тумор, чернодробно заболяване, перитонит.

Диария – неправилно хранене, наличие на чревни хелминти, кокцидиоза, нервни смущения, отравяне, рахит, колит, старческо изнемощяване.

Тръпки по тялото – простуда, отравяне, еклампсия.

Неестествено повишен апетит – диабет, бременност, начало на разгонване (при недохранване и при подрастващите кучета е нормално явление).

Извратен апетит (изяждане на замърсена пръст, фекалии и други гнусотии) – никнене на зъби, бременност, липса на определени витамини и недостиг на минерални соли в организма, наличие на чревни хелминти.

Липса на апетит – треска (простуда), заболявания на зъбите, устната кухина или гърлото, прехранване, липса на минерални соли или витамини, наличие на хелминти, промяна на хранителния режим.

Слабеене – неправилно хранене, продължително боледуване, диария, туберкулоза, сърдечно, бъбречно или чернодробно заболяване, отравяне с арсеник, диабет, тумор, наличие на хелминти.

Издут корем – асцит, затлъстяване, херния, бременност, увеличен пикочен мехур, газове в стомаха, увеличение на слезката (далака) или черния дроб,

тумор, наличие на хелминти (при младите кучета), слабост на коремните мускул (при старите кучета).

Прекомерна жажда – простуда, кръвоизлив, диария, бъбречно заболяване, диабет, асцит (коремна водянка).

Остър корем – остра диспепсия, остър гастрит, пробив на червата от чуждо тяло, отравяне, тумори, перитонит.

Подпухналост – абсцес, тумор, асцит, сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване, Базедова болест, херния, левкоза, ухапване от змия, ужилване от насекомо.

Кожно възпаление и сърбеж – краста, трихофития, екзема, опаразитеност с бълхи, пришки, алопеция (опадане на козината).

Пожълтяване на видимите лигавици – отравяне, чернодробно заболяване, зарфазни болести като лептоспироза, хепатит и пиропламоза.

Анемични (бледи) венци – вътрешен или външен кръвоизлив, неправилно хранене, гладуване, наличие на хелминти, пиропламоза, отравяне, недостиг на слънчева светлина, стомашно-чревно разстройство, тумори, изтощение.

Мускулни спазми (конвулсии) – отравяне, наличие на чревни хелминти, еклампсия, диабет, енцефалит.

Парализа – увреждане на гръбначния стълб, бяс, гана (нервна форма), мозъчен удар.

Триене на ануса по земята – възпаление на аналните жлези.

Известно е, че свойствата на живите организми са заложени в нуклеиновата киселина на клетките, предимно в строежа на ДНК, съсредоточена в ядрата на половите и телесните клетки и влизаща в състава на хромозомите и техните съставки – гените. Индивидуалността на всяка хромозома е обусловена не само от нейната форма и размери, но и от набора на гените й. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) или рецесивен (спящ, непроявен).

Под влияние на мутагенни фактори (радиация, химически вещества и други) може да настъпи изменение в структурата на гена, тоест формира се мутацията гена или се получава преустройство на хромозомния апарат, като се създават нови свойства и признаци. Много от тях се проявяват с аномалии в строежа на скелета, на вътрешните органи, биохимичните и имунните показатели в обмяната на веществата на кучето. Част от тези аномалии и заболявания имат доминантен характер и се проявяват в потомството на първото поколение при кръстосване на родители – носители на мутантни гени.

Понастоящем са известни повече от петдесет и седем наследствени болести и аномалии при кучетата. Типичен пример е разпространеният при мъжките кучета от много породи крипторхизъм, който може да е едностранен и двустранен. Установено е, че генът на крипторхизма е обусловен от рецесивният ген, който се предава с половата X – хромозома. Следователно той може да се предаде на потомството както чрез бащата, ако той е едностранен крипторхид, така и чрез майката, която може да е носител на този ген, но половата й система и нейните функции да са нормални. При положение че  мъжкото куче  е едностранен крипторхид, при кръстосване с нормална женска всичките мъжки кученца ще бъдат нормални, а всичките женски – носители на крипторхизъм. Ето защо в племенната дейност не трябва да се използват мъжкари, които са едностранни крипторхиди, и женски кучета, носители на аномалията. Към днешна дата са регистрирани петнадесет заболявания, обусловени от доминантни гени, като например: катаракта (възпаление на очната обвивка), дисплазия на тазобедрената става, хемофилия (несъсирваемост на кръвта), безкосменост, дисплазия на конюнктивата на очната тъкан, микрофталмия, вроден лимфен оток, раждане на нежизнеспособни приплоди и други.

Освен доминантни гени, предизвикващи наследствените заболявания, съществува и онаследяване на рецесивни мутантни гени, които предизвикват различни заболявания, някои от които с летален изход, като например: множествена дисплазия на ретината, глухота, дребен ръст – джудже (с намален брой на еритроцитите), скъсяване на челюстите, дневна слепота, прогресивна атрофия на ретината, разцепено небце или устни, дисплазия на лакътя, скъсяване на гръбнака, несрастване на черепните кости и други.

Генетични обусловени са и някои болести на обмяната на веществата, като диабет, епилепсия, атрофия на панкреаса (задстомашната жлеза), автоимунни заболявания и други, чието проявяване се появява постепенно и по-често при възрастните кучета. Наличността на голям брой наследствени болести при кучетата, водещи към патологично развитие и дори към смъртен изход, изисква от ветеринарните лекари и кинолозите подробна регистрация на забелязаните дефекти и наследствени заболявания. Необходимо е да се проучват дефектите чрез задълбочен анализ на родословието на мъжкото и женското куче.

При избора на партньори за оплождане на чистопородни кучета трябва да се вземе мнението на специалист (ветеринарен лекар или кинолог), който, проследявайки родословието и при внимателен преглед, да потвърди или отхвърли предстоящото оплождане.