Категория: Дом и Градина

Оранжерия е остъклено помещение, в което при подходящ микроклимат се отглеждат растения – най-често зеленчуци, цветя, разсад, по-рядко овощни насаждения, лози, гъби и други. Има няколко основни вида оранжерия:

• единична (еднокорабна) оранжерия
• блокова (многокорабна) оранжерия
• едноскатна оранжерия
• двускатна оранжерия със специална носеща покривна конструкция и с носещи шпроси – ребра
• специализирана оранжерия (за цветя, домати, разсад и други)
• оранжерии за многостранно и разнообразно използване

Отоплението на оранжериите бива слънчево, биологично, техническо (канално – с топли газове, водно, парно) или смесено, електрическо. Някои оранжерии имат автоматично регулиране на температурата. Поради климатичните особености на региона, в България отопляемите оранжерии са доста често използвани.

Какво е един двор без градински цветя? Та нали именно те внасят искрицата живот и дозата цветове в градината ни. Точно заради това и е важно да знаем как да засаждаме, отглеждаме и размножаваме правилно градинските си цветя.

Жизнен цикъл на градинските цветя

Градинските цветя биват едногодишни, двугодишни и многогодишни. Едногодишните градински цветя са тези чийто жизнен цикъл успява да се извърти в рамките само на една календарна година. Този вид градински цветя се раждат от семена, изживяват вегетационния си период и след това просто умират. Двугодишните градински цветя имат продължителност на жизнения си цикъл от порядъка на две години. Това обуславя изживяването на два вегетационни цикъла. През първия вегетационен период растение се развива и достига зрялост а през втория вегетационен период растението цъфти и дава плодове (семена) и след това загива. Многогодишните градински цветя имат живот с продължителност от порядъка на три и повече години и най-често биват треви, храсти или дръвчета. Самите тревисти растения развиват своето стебло през топлата част на годината а през студената част загиват. На следващият топъл период през следващата година тревите избиват наново от вече създадените от тях коренища.

Основните градински цветя

Цъфтящи градински цветя: Астра, Балконска роза, Бегония, Гербер, Грамофонче, Диасция, Иглика, Импатиенс, Кобея, Традесканция, Обичка, Тунбергия, Хелиотроп, Капуцинска латинка.

Листни градински цветя: Аспарагус, Хлорофитум, Бамбук, Коледна звезда.

Градински билки: Лавандула, Градински чай, Пипер, Мащерка, Розмарин, Магданоз, Босилек, Чубрица.

Кухненския робот е един от домакинските уреди с най-богат асортимент и разбира се с най-обширен ценови диапазон. Цената на един посредствен и сравнително евтин модел кухненски робот с движи около сто лева. Цената на най-високия клас кухненски роботи обаче понякога значително надминава хиляда лева. Поради тази голяма разлика в ценовите класове е желателно преди да пристъпите към покупката на кухненски робот, да си зададете въпроса за какво всъщност възнамерявате да го използвате и колко пари сте готови да отделите за покупката му.

На практика кухненския робот не е нищо друго освен комбиниран кухненски уред в който се съдържат мелачка (месомелачка, кафемелачка), сокоизтисквачка, пасатор, чопър, миксер, ренде и други. Ако не прецените правилно честотата на използваните от вас функции от кухненския робот, рискувате да се сдобиете с една много скъпа заемаща място и прашасваща вещ, като на всичкото отгоре при всяка работа с нея ще трябва да я миете а това никак не е приятно занимание имайки предвид минималистичния размер на частите на кухненския робот. Все пак сигурно ще се съгласите с мене, че никак не е икономически целесъобразно да дадете хиляда лева за кухненски робот, който да използвате единствено за рязане на зеле или моркови например. Ако обаче сте решили да си купите кухненски робот, ще ви дам един съвет. Както и при останалите видове техника, така и при кухненските роботи важи правилото да не се хвърляте нито в най-ниския, нито в най-високия ценови клас. Златната среда винаги е оптимална за уредите, като лично моето мнение е да се купуват най-скъпите артикули в ниския ценови клас. Това в случая с кухненските роботи означава че е желателно да се оглеждате най-вече в ценовия промеждутък между 250 и 300 лева (разбира се това не означава че ако кухненския робот който си харесате струва 308 лева не трябва да си го купувате). В крайна сметка не е желателно да вземаме най-големите боклуци на пазара но при положение че няма да използваме кухненския робот професионално и натоварването му едва ли ще е значително няма и смисъл да даваме над хиляда лева за него. Що се касае до мощността на кухненския робот, не е разумно да купувате модел с мощност по ниска от 1000 вата. Ако смятате да месите тесто дори и 1000 вата могат да се окажат недостатъчни. Размера на купата зависи основно от наличното свободно пространство с което разполагате в кухнята си и в частност на кухненския плот. Не трябва да забравяте и че в комплект с кухненския робот вървят и редица приставки които също заемат доста място. Имайте на предвид и че има кухненски роботи с два вида ножове, такива които обикалят вътре в купата и такива които са с „C“ образни ножове които се въртят в нейния център. Няма да ви препоръчвам марки понеже аз в нито един аспект на живота си не робувам на такива предубеждения.

Керамичните ножове са известни със здравината си, твърдостта си и изключителната острота. Керамичната сплав от която те са направили е с много богато съдържание на циркониев диоксид. Керамичните ножове са в пъти по-здрави от стоманените и поради тази причина се затъпяват много по-бавно. Един от основните им плюсове е че са изключително леки. Това ги прави подходящи за ежедневна професионална употреба от готвачите, понеже умората от работата с тях настъпва много по-късно. Също така по-ниското тегло предполага по-прецизна работа с ножа.

Керамичните ножове не могат да ръждясват  и поради това не е нуждаят от никакви специални грижи. Повърхността на керамичните ножове е до голяма степен антибактериална и по тях не могат да се развиват никакви болестотворни микроби. Също така продуктите рязани с керамичен нож нямат специфичния вкус на тези продукти които са рязани със стоманен нож. Един от основните недостатъци на керамичните ножове е че те не са гъвкави. За сметка на тяхната здравина е пожертвана еластичността им и те са много чупливи ако бъдат подложени на огъване. Също така с тях не е препоръчително да режете твърди продукти (кости, замразени продукти). Също така голям недостатък е трудното им заточване и необходимоста на специални точила (не си и помисляйте да точите керамичен нож с обикновено точило). Също така като един голям недостатък може да се посочи доста високата цена на керамичните ножове. Един съвет – никога, ама никога не мийте керамичен нож в съдомиялна машина, риска да се счупи е огромен. Също така при работа с керамичен нож трябва да се работи много внимателно, защото са много остри и няма и да се усетите как сте се порязали. Ако използвате керамични ножове можете да забравите за магнитните поставки. Керамичните ножове не се привличат от магнит. Въпреки че повечето производители на керамични ножове твърдят че те ще запазят остротата си три години, аз мога да ви гарантирам, че за не повече от три до шест месеца вече ще усетите как ножа ви се е захабил и реже все по-трудно. Едно изпращане на керамичен нож за заточване до производителя струва между една четвърт и половината от цената му. Сами сметнете колко пари ще се наложи да дадете за заточване на керамичните си ножове и дали това е икономически целесъобразно. Лично аз предпочитам ножа ми да се затъпява при всяка употреба но да мога бързо и лесно след това да си го заточа.

Любимата ми подправка към всяка храна са лютите чушки. Разбира се, обичам ги и сушени, но най-много ми харесват да са пресни, току що откъснати. Точно поради тази причина реших да се засадя две коренчета в саксии и да си ги отглеждам, за да мога да се наслаждавам на любимите си люти чушлета дори и през зимата. Е, разбира се няма как да очаквате кой знае какво плододаване през месеците със слаба слънчева светлина но през останалото време реколтата е повече от богата. На практика чушките са дървесни видове (по скоро храсти) които изобщо не са едногодишни растения ами са си многогодишни (при правилни грижи и осигуряване на необходимите условия за това). Ако и вие искате да се занимавате с отглеждането на люти чушки в домашни условия е хубаво да знаете че трябва да имате най-малко два екземпляра, като е желателно да са от различни видове чушки.

Това е така защото просто иначе няма как да се опрашват. Лятно време дръжте саксиите на открито и поливайте обилно защото чушките консумират много вода. През останалото време саксиите задължително трябва да са или на прозореца ви или непосредствено до него за да имат достъп растенията да пряка слънчева светлина. Аз лично дори ги пръскам с пулверизатор. Има някои видове които обаче израстват до размерите на истинско дърво и ако смятате да си гледате чушката у вас, най-добре е да избягвате такива видове. Правилно е ежегодно да се пресаждат и то в по големи саксии ако имате възможност, защото лютите чушки изграждат една солидна коренна система и е добре да се сменя почвата за да не загние. Точно тези сортове които имам аз са изключително лютиви и трудно изяждам повече от едно чушле с размери 4-5 милиметра на едно ядене, а аз страшно много обичам силно лютиви чушки. За да стане силно лютива реколтата ви от домашно отгледани в саксия чушки, е необходимо поне един път месечно да ги торите и да ги държите на силно слънце (на сянка няма да станат лютиви). Помнете че колкото по-лютиви са лютивите чушки толкова по богато съдържание на Витамин C имат те. Внимавайте обаче ако имате стомашни проблеми или язва, лютите чушки могат да изострят такива стомашни заболявания, затова не прекалявайте с тях.

А това е една по актуална снимка на моите чушки.